Да виждаме музиката. Да чуваме цвета. Да усещаме вкуса на думите. Звучи невъзможно, но за част от населението това всъщност е възможно. Нарича се синестезия – рядко неврологично състояние, при което стимулирането на едно от сетивата ни задейства усещанията и на другите ни сетива. Художничката Мелиса Маккракън от Канзас, Мисури добива огромна популярност, благодарение на рисунките ѝ, вдъхновени от цветовете, които вижда, докато слуша музика. Оказва се, че артистите са в голяма помощ за учените, които се опитват да открият повече за синестезията.
Терминът синестезия означава „сетива, които възприемат съвместно“ и идва от гръцкото „syn” („заедно“) и „aesthesis” („усещане“). Така наречената developmental synesthesia е най-често срещаната форма на състоянието, като 4% от населението я изпитва. Въпреки това е трудно да се определи и изследва достатъчно, тъй като хората със синестезия често са неправомерно обвинявани в употреба на наркотици или за тях се смята, че имат шизофрения, така че обикновено те прикриват това свое състояние.
В края на 19 и началото на 20 век изучаването на синестезията става все по-често, но проучванията са предимно описателни, докато през 70-те години се провеждат официални психологически изследвания на тази тема. Психологът от Йейл д-р Лари Маркс е автор на първият значителен психологически документ, който публикува своите изследвания през 1975 година в “Psychological Bulletin”. Екип от учени, ръководен от д-р Саймън Коен, открива през 1987 година първите доказателства, че преживяванията от синестезията остават последователни с течение на времето.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
