Обичаят за даряване на отличилите се руски воини с хладни оръжия води началото си от ХVІІ в. Той постепенно се развил и превърнал в масова традиция по време на Отечествената война срещу Наполеон през 1812 г. С някои промени се запазил както в Съветския съюз, така и в днешната Руска федерация.
В Руската империя било прието императорът да награждава за военни подвизи с хладно оръжие (наричало го още „бяло“). С него се удостоявали само офицери и генерали. За целта се използвали не всичките му разновидности, а само военни и граждански шпаги, саби, казашки шашки и морски кортици.
Най-напред Петър Велики започнал да награждава офицери от редовните части. Един от първите получил златна шпага с брилянти граф Ф. М. Апраксин за превземането на крепостта Виборг през 1710 година.
През юни 1720 г. княз М. М. Голицин спечелил блестяща морска победа при Гингам. Той имал 29 лодки и 61 гребни галери с общо 52 оръдия срещу шведска ескадра от 14 големи кораба със 156 оръдия. Четири шведски фрегати заседнали на плитчини, Голицин настигнал останалите и след отчаяна битка пленил част от тях. Руската флотилия взела 104 оръдия с боеприпасите към тях, били пленени 37 шведски офицери и 500 моряци. Зарадваният Петър Велики не се скъпял на награди: офицерите били наградени със златни медали на Андреевска лента, по-низшите чинове – със сребърни, а самият княз Голицин получил като награда „за воински трудове и добра команда“ моден по онова време бастун и шпага, обсипани с брилянти.
По времето на Екатерина Велика и нейните победоносни войни срещу Турция броят на наградените забележимо се увеличил. До 1788 г. златни оръжия се дарявали само на генералите и на генерал-фелдмаршалите, като всяка такава награда била придружена от грамота на императрицата. Но вече за превземането на мощната турска крепост Очаков (1788 г.) златни шпаги (без брилянти) получавали дори щабс- и оберофицерите. Тогава Екатерина Велика дарила 8 златни шпаги с брилянти за генералите и 27 златни шпаги за офицерите с надписи „За мъжество, показано в сраженията на Очаковския лиман“. Доста време след това върху офицерските наградни оръжие не се срещал толкова дълъг надпис.
За превземането на Очаков княз Григорий Потьомкин получил дългоочаквания орден „Свети Георги“ І-ва степен и 100 000 рубли, а за победите в очаковския лиман – шпага с диаманти, украсена с лаврови листа от скъпоценни камъни, на цена 20 хиляди рубли.
От същата година вместо скъпоценни украшения върху шпагите се появява надпис „За храборст“. За пръв път такъв надпис бил поставен върху златните шпаги на героите от морската битка с шведите при остров Гогланд (1788 г.) под ръководството на шотландеца на руска служба адмирал Грейг.
Император Павел I, който обичал да се противи на майка си Екатерина, престанал да награждава с ордените „Св. Владимир“, „Св. Георги“ и със златни саби. Те били заменени с т. нар. „Анински оръжия“. Червеният кръст на ордена „Света Ана“ ІІІ-та степен се прикрепял към ефеса на сабята или шпагата. След краткото царуване на Павел І новата традиция останала и така започнали да се присъждат два вида хладно оръжие – златно и Анинско.
Наградните златни оръжия за офицери в началото на XIX-ти век имали върху дръжката си надписа „За храброст“. През Отечествената война 1812 г. и особено по време на похода в чужбина, в битките при Дрезден, Кулм и Лайпциг повече от хиляда офицери били наградени със златни оръжия, а 62 генерали получили златни шпаги и саби, украсени с диаманти. Анинско оръжие се раздавало по-често.
Нагръден фрачен знак към Златно оръжие „За храброст“
Притежател на 3 златни шпаги станал генерал-фелдмаршал И. Дибич (наречен по-късно „Забалкански“). В битката при Аустерлиц (1805 г.), ранен в дясната ръка, той взел шпагата си с лявата и продължил да се бие. Наградили го със златна шпага с надпис „За храброст“. През 1812 г. за Бородино получил чин полковник и орден „Св. Георги“ ІІІ-та степен, а за битката при Березина – орден „Св. Ана“ І-ва степен и златна шпага с брилянти. Кралят на Прусия го наградил с ордена „Черен орел“ и шпага с вензел, богато украсена с брилянти.
Победителят на Наполен – генерал-фелдмаршал Михаил Иларионович Кутузов, също бил награден със златна шпага с брилянти и венци от изумруди. Вероятно това било най-скъпото наградно оръжие на Империята – шпагата била оценена на 25 125 рубли.
Но това била цената й само в пари. Всички знаели, че нямало такива пари, които да измерят смелостта, доблестта, кръвта и воинската чест, с които били заслужавани наградните оръжия на Руската империя.
Командирът на кавказкия корпус, генерал Ирманов, показва на своите другари получената награда Георгиевско оръжие, обсипано с брилянти. Източник – Уикипедия
