Пластмасата е невероятно полезен материал с изключително разнообразни свойства, заради които намира множество приложения. Като оставим настрана бутилките и всички прибори, които използваме, в медицината пластмасата се употребява за клапи, импланти и устройства, за контролирано освобождаване на лекарства, за специални покрития и така нататък – списъкът, особено в тази област, е буквално безкраен.
Но пластмасовите отпадъци в океаните, които се очаква да достигнат 250 милиона тона до 2025 година, принуждават правителствата по цял свят да достигнат до решение, с което да се справят с този сериозен проблем.
Основна част от проблема е, че пластмасите за еднократна употреба представляват цели 40% от световното производство на материала. Това се равнява на около 128 милиона тона. По-голяма част от тях имат ниски нива на рециклиране и не се разграждат бързо – на полипропилена например му е необходимо хилядолетие, докато се разгради напълно.
Най-лошото е, че ако тези пластмаси достигнат до морската среда, движението на океанските и морски води заедно със слънчевата светлина може да доведе до разрушаване на големите парчета пластмаси и да ги превърне в малки частици познати като „микропластмаса“.
Наличието на макро и микропластмаса в океаните показва, че то оказва пагубен ефект върху морския живот. Но потенциалният ефект върху човешкото здраве е много по-малко разбран от обществата. Ясно е, че пластмасовите отпадъци са сериозен проблем, обхващащ икономиката, инфраструктурата и социологията като цяло, както в по-добре развитите, така и в по-малките и не до толкова развити страни. Известно е, че пластмасовите отпадъци са сериозна заплаха за околната среда, но това, което не е толкова известно е, че устойчивостта на този материал всъщност е тясно свързана с начина, по който се произвежда той.
Поради химичния си характер, по-голяма част от пластмасите нямат кислородно съдържание, което ги прави силно хидрофобни и като такива е прекалено трудно за бактериите и ензимите да ги разрушат, когато навлязат в околната среда.
През последните няколко десетилетия се наблюдава повишаване на информираността относно проблема с пластмасовите отпадъци и употребата на този материал като цяло. По-специално концепцията за употреба на биологични материали като ресурс наистина набира популярност. Устойчив био материал могат да бъдат някои посеви, отпадъчна дървесина, отпадъчна храна – всъщност всеки отпадъчен биологичен материал.
Тук по-важното е, че тези естествени материали могат лесно да бъдат разбити на по-малки химически градивни елементи, наречени „платформени молекули“, които от своя страна могат да бъдат използвани за произвеждане на практични химикали, включително и за пластмаса.
Използвайки тези „платформени молекули“ Green Chemistry Centre of Excellence в University of York, работи с пластмасовата индустрия, за да създаде ново поколение био полиестери. Те най-често се използват за производство на влакна за дрехи, както и за други нишки и контейнери за течности и храни. Крайните материали са изцяло на растителна основа, рециклират се и най-важното – те могат да се разграждат напълно.
Огромната полза от използването на биомаса като ресурс е наличието на голямо количество кислород. При употребата на биологични материали за производство на биологични пластмаси съдържанието на кислород се съхранява. По този начин пластмасите от ново поколение ще имат висока, но и контролирана биоразградимост, което означава, че ще могат напълно да се разпаднат на безвредни изходни материали.
Източник: usnews.com
