Полигоналният строеж и „пластилиновите” технологии

Става дума за един особен древен начин за строеж на каменни стени (гр. πολλά – много и γωνία – ъгъл). При този строеж многоъгълни камъни са издялани така, че да прилепнат плътно един към друг, като ъглите на стиковката са произволни. Този начин на строеж се отнася към системно-културните строежи и се разделя на три вида: а) монолитен (при него се използват камъни от една и съща порода); б) полилитен (камъните са от различни породи или от една порода но с различни цветове); в) декоративен, който е комбиниран начин, съставен от горните два. При това зидарията може да бъде на редове или без редове. От друга страна, каменните блокове могат да бъдат издялани с чук и длето, рязани с машина или обработени по „пластилиновите” технологии.

Този начин на строеж е разпространен по света от дълбока древност. Той е позволявал да се съкрати голям обем от подготвителните работи, защото не е трябвало всеки камък да бъде обработван до определени размери и непременно той да е квадратен или правоъгълен. При това по-прецизно са се обработвали само прилежащите повърхности на стиковката и външната страна на камъка. Освен това полигоналният строеж не е изисквал свързващ разтвор. Много съоръжения в Древна Гърция и в Рим са изпълнени по тази строителна технология, например стените около храма на Аполон в Делфи и на местния стадион, построени около 500 г. пр. Хр. (вж. фиг. 1.). Забелязал съм, че полигоналният строеж е бил прилаган най-вече при строителството на подпорни стени, като страната на каменните блокове, обърната към брега, не е била старателно издялвана, което е икономисвало време и усилия. Има обаче и полигонални стени, които са двустранно обработени, например при строежа на сградите в Мачу Пикчу, Перу (вж. фиг. 2.).

Най-впечатляващи резултати в използването на тази строителна технология са постигнали древните строители в Южна Америка. Един от най-ярките примери за това са подпорните стени в мегалитния комплекс Тиауанако, Боливия. Отлични образци на полигонален строеж има в древните градове и крепости на инките: Мачу Пикчу, Олянтайтамбо (вж. фиг. 3.), Тамбомачай, Пука Пукара, Интиуатана, Румиколка, Чуките и др.