Този документиран по всички правила случай до ден-днешен поставя учените в задънена улица. Младата испанка Моника Техада има черна коса и сини очи. Именно очите й са мистерията, което не може да бъде разгадана. Защото тя огъва с поглед метални предмети.
Изследователите са правили с нея многократно най-различни експерименти. Например, поставят стоманен тел в запечатан стъклен съд. Под погледа на Моника телът се огъва в различни посоки – и накрая се получава телено изображение на динозавър с отворена уста. По време на тази дейност приборите регистрират повишаване на телесната температура и спад на кръвното налягане при момичето. На всичко отгоре, устройствата показват, че в тези моменти биологичните свойства на мозъка на Моника са такива, които са характерни за спящ човек.
Моника Техада
В древността римският учен Плиний Стари в своята „Естествена история“, описвайки натрупаните в древността познания, разказва за „царя на змиите – василиска“, като твърди, че той можел да убива не само с отрова, но само с един поглед. В интерес на истината, съвременните учени твърдят, че това е само легенда – нито едно същество не може да убива само с поглед. С цялото ни уважение към науката, все пак да не правим прибързани заключения.
През XI-ти век видният арабски лечител – Ибн-Сина (Авицена), пише: „Често душата влияе върху тялото на друг човек – например, когато използва „зли очи“. А европейският средновековен философ свети Тома Аквински стига до извода, че поради силно умствено напрежение някои от елементите на човешкото тяло се променят. Това, според него, най-силно се изразява чрез очите.
През 1553 г. известният европейски учен Корнелиус Агрипа пише: „В Илирия и при тарибалите има жени, които могат да убият всеки човек, ако го погледнат с гняв. Също така, жените, които живеят на гръцкия остров Родос, са способни чрез погледа си да променят към лошо живота на човека“.
През ХІХ-ти век високопоставеният английски чиновник Карстен преди смъртта си разказал любопитна история. Той служил в колониалната администрация в Индия и веднъж на лов убил слон. Но внезапно отнякъде се появили някакви туземци, почти джуджета, които нахално започнали да режат бивите на слона. Възмутеният британец хвърлил главатаря им на земята и го наложил няколко пъти с бамбукова пръчка. Но джуджето, вместо да избяга, се изправило и нагло започнало да го гледа право в очите. На Карстен му прилошало и той ритнал туземеца настрана. Всъщност, странното състояние бързо преминало и англичанинът се присмял на слуховете за „змийски очи“, които сметнал за суеверие. На дугия ден обаче едва успял да се събуди чак на обяд. Дясната ръка, с която ударил „гнусното джудже“, силно го боляла. На третия ден легнал, защото се чувствал страшно изнемощял. Лекарите не можели да открият никаква болест. Състоянието му бързо се влошило: апетитът изчезнал, появили се тежки болки и безсъние.
За няколко дни здравият мъж се превърнал в скелет. На деветия ден вече не можел да говори – а на 13-ия ден умрял.
Канадският вестник „Канадиан трибюн“ описва случай на лов, когато 55-годишният ловец Стив МакКелън бил нападнат от мечка-гризли. Лежейки на земята, той инстинктивно вдигнал ръка с ножа си, а очите му, изпълнени с ярост и отчаяние, се вперили в очите на звяра. Мечката замръзнала неподвижно. Ловецът продължавал да я гледа в очите, макар да знаел, че правилата категорично забраняват това – погледът на човека само предизвиква агресията на всеки хищник. Но не можел да направи нищо със себе си. И внезапно мечката изръмжала и паднала. Оказало се, че е мъртва. По-късно, когато я огледали, не открили по нея даже драскотина. Изследователите предполагат, че причина за смъртта й е мощен биоенергиен импулс от човешките очи, който разрушил нервни клетки в мозъка на звяра.
Парижкият певец Масол бил любимец на публиката в средата на ХІХ-ти век. Но той имал много неприятен поглед изпод надвиснали вежди.
Един ден се случил странен инцидент. Масол пел арията „Проклятието“ от операта „Крал Шарл VІ“ с очи, издигнати към тавана. Още преди аплодисментите да стихнат, работникът, който горе се грижел за декорите, паднал мъртъв на сцената. Това подействало толкова тежко на актьорите и публиката, че операта не била играна дълго време.
Когато възобновили представленията, по време на същата ария Масол въобще не се осмелявал да погледне нагоре. Но в един момент неговият поглед случайно се задържал върху диригента. Той се почувствал зле и след три дни умрял от необикновен нервен пристъп.
Изминали няколко месеца, преди отново да представят операта. Посъветвали Масол да гледа към една ложа, която била свободна. Той се съгласил – но се оказало, че ложата била заета от някакъв търговец от Марсилия, който бил закъснял, и седнал в нея точно за арията „Проклятие“. След няколко дни той умрял. Операта била снета завинаги от репертоара, а Масол напуснал сцената през 1858 г.
От гледна точка на енергийно-информационното въздействие няма съществена разлика между „погледа на василиска“, „лошите очи“ и т. нар. „урочасване чрез поглед“. По всяка вероятност, смятат някои изследователи, тайната се крие в честотния спектър на „зрителните лъчи“, които се крият в погледа на човека. В зависимост от характеристиките на този спектър, те нарушават определени молекулни и клетъчни структури в органични и неорганични обекти.
За щастие, не всеки човек може да причини щети с поглед, да не говорим за смъртоносно излъчване. То е толкова рядко, както и дарът, който притежават истинските лечители, които лекуват с биоенергия.
