Понякога само защото си параноичен, не означава, че няма хора, които искат да ти навредят.
За древните владетели параноята била неизменна част от живота им. С предателства, убийства и измами, които се случвали ежедневно на онези, които притежавали власт, било полезно да развиеш методи за самозащита.
Докато някои владетели предпочитали да наемат пазачи, Митридат VI постъпил по-различно, за да се увери, че ще се предпази не само от убийство, но и от отравяне.
Вместо просто да наеме човек, който да опитва храната и напитките му, Митридат VI бавно привикнал към различни отрови – до такава степен, че в даден момент започнал да вярва, че е имунизиран срещу тях.
Митридат VI е роден в Синоп. Той е син на владетеля на Понтийското царство Митридат V. Управлението на баща му било тясно свързано с Рим. През 120 г.пр.н.е. Митридат V бил убит от неизвестен убиец – отровен по време на празненство. Внезапната кончина на баща му създава огромни неприятности, защото нито той, нито по-малкият му брат били на подходяща възраст, за да заемат неговото място на трона. Вместо тях кралица регент става майка им – Лаодика VI.
Лаодика VI решила, че по-малкият ѝ син е подходящ за владетел, което било опасно за Митридат VI, тъй като ако майка му издигне брат му за крал, ще има огромна вероятност да избухне гражданска война, с която кралицата регент щяла да се справи лесно – като убие Митридат VI.
Митридат VI заминал за известно време, изчаквайки майка му да реши, че той, по-големият брат, е по-подходящ за трона. През този период той решава, че трябва да се предпазва, за да не го сполети съдбата на баща му. Митридат VI започва да приема малки количества от различни отрови, които били доста по-ниски от опасните, вярвайки, че тези малки, но постоянно приемани количества ще изградят имунитет у него.
Това е периода, през който се разпространил слухът за съществуването на специална смесица от билки и други съставки, която представлявала антидот за всяка отрова. По-късно този антидот станал известен като „митридат“ – на името на онзи, който го създал.
Някъде през периода 116 – 113 г.пр.н.е. Митридат VI се връща в дома си в Синоп. Той нарежда майка му да бъде задържана, а по-късно и екзекутирана и отправя своите претенции за трона. Скоро и брат му бил убит и така Митридат VI бил единственият, който можел да получи властта.
Като управник Митридат VI се справял чудесно – той успява да разшири границите на страната и да донесе просперитет на народа си. Макар баща му да имал мирни и дори приятелски отношения с римляните обаче, Митридат VI не последвал примера му. В началото неговите военни действия нямали отношения с Рим. Той се отправя към скитите като междувременно превзема Боспорското царство. Народът там разменя свободата си в замяна на защита срещу скитите. След всяка победа на Митридат VI Понтийското царство ставало все по-обширно. Въпреки това, спор относно района на Кападокия довежда до конфликт между него и римляните.
Митридат VI иска Кападокия за себе си и работел за постигането на целта си чрез умели политически решения и внимателно уреждане на подходящите бракове. Кралят на Витиния – Никомед III обаче също имал планове да завладее Кападокия. Борбата за надмощие между тях двамата принуждава Рим също да отправи претенциите си към региона. Римляните настояват както Никомед III, така и Митридат VI да освободят Кападокия и да обявят независимостта ѝ.
Разрастването на Понтийското царство и идеята Кападокия да бъде под управлението на Митридат VI не се харесва особено на римляните, които предпочитат присъствието му да бъде прекратено. Първоначално той се съобразява с исканията на Римския сенат, но през 89 г.пр.н.е. нахлува отново в Кападокия. Това довежда до военен конфликт, останал известен в историята като Първа Митридатова война.
Митридат VI не успява да запази властта си в тази територия и след петгодишни битки се оттегля. Макар че е подписан мирен договор между двете страни следват още две Митридатови войни като последната е най-продължителна и най-опустошителна.
В крайна сметка Митридат VI изгубва силите си и е принуден да се оттегли на север. Там той отново се опитва да събере армия, но методите му за привличане на хора не се харесват и водят до избухване на въстание, което заплашвало да сложи край на управлението му.
И вместо да умре от ръцете на бунтовниците, Митридат VI решава да постъпи другояче и сам да сложи край на живота си. Неговият метод? Отрова.
За негово съжаление обаче се казало, че тялото му наистина имало известен имунитет срещу последиците от отровата и той не умира от собствената си отрова.
Съществуват две възможни причини за смъртта му. Според историкът Апиан, след като вижда, че не може да се отрови, Митридат VI дава оръжието си на свой близък подчинен, принуждавайки го да го намушка до смърт. Според Дион Касий пък, Митридат VI не умрял нито от отрова, нито от намушкването, затова се предал на бунтовниците.
Интересното е, че именно мъжът, който най-много се страхувал от това да не бъде отровен, не успява да почине от собствената си отрова.
