Старите легенди разказват, че в затънтените краища на Бавария, Швейцария и австрийските Алпи живеел невероятен дракон с глава на котка и гребен на гърба. Според древните предания, нямало по-силен и по-зъл звяр от него. Той приличал на змия с черна, гладка и блестяща кожа – но имал и две мощни ноктести лапи. Наличието на крайници му придавало сходство с огромна, около 2 метра дълга, разярена котка – а задната част на тялото завършвала с опашка на змия. Заради тази си прилика този дракон получил названието „татцелвурм“ – „червей с котешки лапи“. Дъхът на татцелвурма бил отровен.
През 1779 г. австриецът Ханс Фукс срещнал в планините едновременно два татцелвурма. Това така го уплашило, че нещастникът получил инфаркт и умрял. Но, все пак, успял да опише „змийските котки“. Негов роднина нарисувал по разказа му скица на чудовището. Това изображение на татцелвурма и досега си остава едно от най-добрите.
Уикипедия
През лятото на 1922 г. овчарят Ото Хайнкел и бракониерът Ханс Мюлер ловували на планинското плато Хохфилценалм в Южна Австрия. На един от хълмовете забелязали страховит червей с дължина около 1 метър и дебелина колкото кюнец на печка. Неизвестното животно наблюдавало ловците внимателно, а след това започнало яростно да съска и да опитва да ги докопа. Хайнкел започнал да сваля пушката си през рамо, за да стреля, но в този момент чудовището протегнало две огромни котешки крака и се спуснало към тях. Паникьосаните ловци се втурнали да бягат и едва успели да достигнат селският път. Дълго време криели това събитие от своите съселяни, но събрали смелост и го разказали на местния свещеник. По това време вече се появили и нови свидетели, които видели чудовището. Това били двама влюбени, които си почивали до един планински поток. Идилията им била грубо нарушена от появата на „змийска котка“ на другия бряг с явно агресивни намерения. Младите били принудени да прекъснат пикника и бързо да избягат с велосипедите си.
Но някои очевидци проявили храброст при зрещата си с този звяр. През 1908 г. с татцелвурма се срещнал професионален ловец, който описва следната история. Този път чудовището било видяно в местността Мурау в Горна Щирия на височина 1500 метра над морското равнище. Това било червей, дълъг половин метър и с дебелина около 8 см, с четири къси лапи. Но нравът му бил все така агресивен: животното веднага се нахвърлило срещу ловеца, право към лицето му. Той обаче успял да му нанесе няколко удара с нож, но тези рани не наранили сериозно животното. Кожата му била толкова дебела, че ножът се оказал слаба заплаха.
През 1924 г. учените пропуснали шанса да изследват останките на същество, което може би било тайнствената „змийска котка“. В гъстите гъсталаци на долината Мюр туристи се натъкнали на странен скелет, дълъг около 120 см. Може би, това бил скелетът на голям гущер. Дългата опашка, късите силни предни крайници и заоблената глава с огромни зъби били достатъчни за определяне на вида му – но находката била изгубена.
Много учени признават, че е възможно в Европа да са се запазили неизследвани видове големи гущери, подобни на мексиканския „жилатие“ (Heloderma suspectum) и американския „толахини“ (Heloderma horridum horridum). Тези гущери достигат дължина 75 см и имат отровни зъби, заради които се наричат още и „отровнозъби“. За човек ухапването им е много болезнено, но не смъртоносно. Зоолозите отбелязват, че разяреният отровнозъб издава глухо съскане и се нахвърля върху врага дори, ако той го превъзхожда по размери. Това съвпада с поведението на татцелвурма от Австрия.
През 1929 г. татцелвурмът отново се изплъзнал от ръцете на учените. По време на проучването на пещерата Темпелмауер“ австрийски учител срещнал тайнствен звяр. Този път кожата му била бяла и гладка, главата – сплескана, но мощните предни лапи и змиевидното тяло издавали загадъчната „змийска котка“. Сега обаче татцелвурмът веднага избягал, без да проявява желание да бъде проучен и класифициран.
Пикът на интереса към мистериозния звяр бил през 1934 г., когато швейцарският фотограф Балкен успя да снима татцелвурма. Както често се случва, това станало случайно. Веднъж Балкен скитал в околностите на Майринген в търсене на живописни обекти за снимане. Вниманието му било насочено към странен предмет, подобен на гнил дървесен ствол. Фотографът избрал удачен ракурс, насочил обектива – но когато щракнал, дървесният ствол внезапно се превърнал в разярен гущер. Без да осъзнава, че е направил сензационна снимка, Балкен хукнал да бяга. На фотографията ясно се виждали главата и разярената паст на звяра. Портретът на татцелвурма бил публикуван в немското списание „Космос“ – но оттогава нищо повече не се чуло за „змийската котка“.
Може би хората никога няма да разберат кои от описанията на това чудовище са най-точни, и не ще го срещнат повече. Такова потайно същество очевидно трудно си намира място в нашия бързо променящ се свят.
