Повечето британци са запознати с фразата „Sweet Fanny Adams”. С течението на времето тя започва да се използва с метафоричното значение “нищо въобще“. И ако сте объркани от казаното до тук, нека разгледаме цялата история на Фани Адамс.
Последният ден на Фани Адамс започва щастливо. Бащата на момичето е селскостопански работник и в никакъв случай не можел да се нарече богат, но Фани била нахранена, облечена и обичана. Тя живее в малка къща в Олтън, южна Англия.
Тази съдбоносна събота била гореща. Бащата на Фани възнамерявал да играе крикет по-късно същия ден, а майка ѝ била заета с по-малките деца вкъщи и с домашните задължения. Когато 8-годишната Фани, 5-годишната ѝ сестричка Лизи и най-добрата приятелка на Фани, Мини Уорнър, попитали дали могат да поиграят навън, майката на двете момиче, Хариет, нямала нищо против и им позволява.
Трите деца се отправят към полетата Flood Meadows, където често играели. Докато вървят натам обаче, те срещат човек, когото са виждали преди в църквата на Олтън. Това е 29-годишният чиновник Фредерик Бейкър, който съвсем скоро заживял в малкия град. Макар децата да предполагат, че мъжът бил пиян, те все пак вярват, че той е почтен, затова когато се приближава до тях, те не са изплашени от него.
Онова, което момичетата не знаят обаче е, че Бейкър е педофил, а мисълта за убийство не го напускала от известно време насам. Фани била изключително красиво момиче, което било по-високо за възрастта си. Тя определено привлича вниманието на Бейкър и той ѝ предлага половин пени, за да отиде с него в близката хмелна градина. След това той предлага на другите три деца същата сума, за да отидат да поиграят на друго място. Останалите момичета приемат парите, но Фани остава близо до сестра си и приятелката си. Докато децата играят, Бейкър стои отстрани и ги наблюдава, хапвайки си къпини, без да предприема никакви действия срещу Фани.
Час по-късно Лизи и Мини, които вече били изморени и гладни, решават да се приберат у дома. Докато си тръгват Бейкър бързо ги настига и пита Фани дали би го придружила до близкото село Шалдън. Когато тя отказва, той я грабва и я отвежда в хмелната градина.
Ужасени от това, на което са станали свидетели, dдруите деца се завтичали към дома на Мини и съобщават на майка ѝ, Марта Уорнър, какво са видели. Дали бедната жена е била разсеяна или детските думи ѝ звучат абсурдно не е сигурно, но е ясно, че тя не предприема никакви действия и дори ги изпраща да поиграят още малко навън.
Едва в 17 ч. същия следобед, когато Мини разказва за отвличането на съседката си, г-жа Гарднър, започва издирването на Фани. Разтревожена от чутото г-жа Гарднър веднага се свързва с майката на отвлеченото момиче и двете започват я търсят. В близост до Flood Meadows те срещат Фредерик Бейкър. Двете жени се опитват да разберат от него къде е Фани и защо е предлагал пари на децата. Когато те го заплашват, че ще повикат полиция, мъжът отвръща, че няма какво да крие и че често давал пари на местните деца. Той действително бил считан за почтен гражданин и винаги бил елегантно облечен. Вероятно изплашени от самоувереността му и позицията му в обществото, двете жени приемат обяснението му и се прибират у дома.
Когато Фани не се прибира за вечеря, група граждани започва издирване в района. Те не я откриват на нито едно от местата, на които е била по-рано през деня. Когато обаче местният работник Томас Гейтс отива в хмеловата градина, за да види реколтата си, той прави ужасяващо откритие – главата на Фани била забита на две пръчки и хвърлена сред хмела. Не само че била обезглавена, но тялото ѝ било разрязано на части и пръснато из градината.
Убийството на Фани Адамс по начина, по който е отрзаено във вестник „National Police Gazette“
Майката на Фани припада от шока, а баща ѝ Джордж Адамс, който играел крикет, бил повикан веднага. Опустошеният баща веднага сграбчва пушката си и се отправя навън в търсене на Бейкър. Притеснените съседи едва успяват да го удържат и остават с него през цялата нощ.
На следващия ден останките на момичето били събрани и отнесени за изследвания. Бейкър, който отишъл на работа като че ли нищо не се било случило, бил арестуван по подозрения за извършване на убийството. На работното му място е открита бележка, на която той пише: „Убих младо момиче. Беше чудесно и опасно“. По-късно две деца твърдят, че са видели Бейкър на излизане от хмеловата градина, целия в кръв. Те дори допълват, че са го видели да се мие на близкото езеро.
На 5.12.1867 Бейкър е изправен пред съда за убийството на Фани. По време на процеса той отрича да е убил момичето и остава спокоен. Адвокатът му пледира невменяемост, но въпреки това той е признат за виновен. Обесен е в Коледната нощ пред разярена тълпа от зрители (около 5000 души). Решени да не забравят Фани, гражданите събират пари за надгробен камък, който да положат там, където е погребано нещастното малко момиченце.
Тук е мястото историята на Фани да приключи, но по някакъв странен обрат на събитията нейното име е синоним на „безполезност“ и на „нищо особено“.
През 1869 година консервирано овнешко месо е въведено като дажба за британския флот. Моряците не харесвали вкуса му и започнали да говорят помежду си, че това е разчлененото тяло на Фани Адамс. Скоро ужасната „шега“ станала толкова популярна, че консервите били наричани „консерва Фани Адамс“. Скоро фразата „Сладката Фани Адамс“ започнала да се свързва с това да имаш или да получиш нещо, което „не си заслужава“.
Името на невинното момиче все още се помни, но за съжаление нейната трагична съдба е отдавна забравена.
