Еволюцията на пчелите се случва паралелно с тази на растенията, защото те зависят едни от други. У пчелите се формира структура на тялото, която им позволява по-ефективно събиране на цветен прашец и нектар. Те събират нектар през устния канал – хобот, който се спуска във венчелистчетата на растенията, изпомпва нектара и той отива в специалния орган за преработка на мед. С процесите на медосъбирането са свързани интересни факти от живота на пчелите. Ето някои от тях.
Състав на кошера
Семейството на пчелите в кошер със средна големина може да варира от 60 до 120 хиляди индивида. През лятото такова количество насекоми, при благоприятни условия може да събере повече от 100 кг мед. Тъй като пчелите спят зимен сън, те трябва да работят усилено, за да осигурят храна на всички членове на семейството през студените месеци на годината. След гладна зима популацията на кошера може да бъде намалена до 10-30 хиляди екземпляра.
Царицата майка
Царицата майка е главата на кошера, живее до 5 години и има уникалната способност да се възпроизвежда. От нейната репродуктивна способност зависи бъдещето на кошера, затова майката се храни по-добре от другите членове на семейството и е ревниво пазена от врагове. Процесът на оплождане на майката се осъществява с участието на няколко търтеи. След като оплодят пчелата майка, те умират, тъй като жилата им остават в тялото й. Средно пчелата майка може да снесе до 2500 хиляди яйца, от които по-късно да се излюпят ларви. Ако по някаква причина майката се разболее или загуби способността си да се възпроизвежда, тя трябва да бъде заменена с пчелни принцеси, специално подготвени за такъв случай.
Жизнен цикъл на обикновената пчела
Цикълът на живот на обикновена пчела е 40 дни в топъл сезон и 90 дни в студен сезон. През живота си тя успява да изпълнява много важни задачи: в първите дни изгражда и почиства клетките, в които пчелата майка ще снася яйца. След четири дни пчелата започва да поддържа яйцата топли и следи дали те имат достатъчно свеж въздух. След още четири дни започва производството на майчино мляко, което захранва растящите ларви. След това тя развива жлези, които произвеждат восък и започва да изгражда математически перфектни шестоъгълници за пчелната пита, като събира донесения от събратята по кошер нектар, складира го и започва да го преработва в мед. И едва когато ново поколение излезе на светло, пчелата делегира правомощията си на по-младото поколение и започва да събира мед, за да получи храна за отглежданото потомство. За да се нахранят хилядите ларви, пчелата трябва да облети около един милион цветя, събирайки необходимите 100 грама мед, 500 грама цветен прашец и 30 грама вода.
Събиране на цветен прашец
Интересното е, че процесът на събиране на прашец – чрез влакънцата по тялото на пчелата, включително и по главата, става с действието на електрическо поле. Полето на възрастен екземпляр е отрицателно заредено, а прашецът е положителен. Когато пчелата лети достатъчно близо до цветовете на растенията, полените се привличат от влакънцата й. След това зарядът на цветята става отрицателен и следващите пчели го разпознават като безполезен за събиране. По този начин те спестяват време едни на други.
По всички закони на физиката,пчелата не може да лети. Има голямо тяло и малки криле,но…пчелата не знае за законите на физиката и си…лети 🙂