Никой никога няма да разбере какво е провокирало идеята в ума на Уилям Краш. По всичко изглеждало, че той е консервативен човек и отговорен гражданин, който не се поддава на откачени идеи. Вероятно е бил вдъхновен от факта, че компанията му не е можела да измисли начин, по който да се отърве от остарелите си локомотиви.
Краш работи като контрольор по железопътната линия Мисури – Канзас – Тексас, която често е наричана линията „Кейти“. През 1890-те години започва замяна на 30-тоновите парни двигатели с по-модерни, но и по-тежки (60 тона) такива. След операцията остават почти 50 локомотива, които са напълно безполезни. Някои от тях са продадени, а други отиват в моргата. И въпреки това останали още много.
Предложението на Краш било да вземат два от неизползваемите локомотиви и да ги поставят един срещу друг на железопътната линия на разстояние от няколко километра. След това щели да ги насочат един към друг, докато не се срещнат в огнена зрелищна катастрофа. Железницата също щяла да припечели от желаещите да видят събитието със собствените си очи.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
