В щата Пенсилвания се намира изоставеният град Сентралия. През него минава скоростен път, покрит с графити, а понякога от земята излиза гъст дим. Някои наричат града „път към Ада“, но истинската причина за тази обстановка е онова, с което градът трябвало да процъфти – въгледобивът.
Макар че селище съществувало още от 18 век, то се превръща в град Сентралия едва в средата на 19 век, когато инженерът Александър Рае успява да привлече още хора, които да се заселят в градчето.
Много скоро Сентралия процъфтява, благодарение на въгледобива, а населението достига до хиляда души, сред които голям брой ирландски заселници.
Те обаче идват с членове на ирландското тайно общество, известно като “Molly Maguires”, които извършват серия от атаки. Основателят на града Александър Рае е убит, заедно с местния свещеник. През 1877 възникват проблеми между лидерите в тайното общество и членовете му са прогонени и влиянието им намалява рязко.
В началото на 20 век Сентралия усеща негативния ефект на Голямата депресия, но успява да се справи и да преживее и този проблем.
Причината за изоставянето на града е грешка в плановете за почистване на депото за отпадъци.Онова, което изглеждало като лесно решение се оказало фатално за града.
Общинският съвет дава разрешение през май 1962 година отпадъците да бъдат запалени – както всяка година преди това. Този път обаче била използвана нова площадка за смет, която се намирала в близост до стара мина. Проблемът възниква, когато със запалването не изгарят само отпадъците, а пламъците достигат до открити въглища и избухва пожар, който се разпространява бързо и под земята. Само няколко дни по-късно огънят достига до всички подземни тунели на града.
С покачването на температурите и нарастването на нивата на въглероден оксид в минните тунели, гражданите на Сентралия били принудени да затворят основния си източник на приходи.
Властите, които се опитвали да наблюдават степента на пожарите скоро осъзнават, че сондажите само ги влошават, като осигуряват допълнителни нива на кислород. Изглежда в началото никой не осъзнавал колко опасна е възникналата ситуация и колко негативен ефект може да окаже върху населението, макар че още тогава някои жителите съобщават за симптоми на натравяне и се оплакват от непрекъснатата миризма на изгорено.
Предприети са всякакви видове мерки за прекратяване или поне ограничаване на огъня, но нищо не дава ефект. На някои места в града все още може да се забележи дим от огън, който излиза от повърхността на земята.
Но не само високите температури са опасни за всеки, който се намира в Сентралия. Горящият подземен огън разрушава земята, а понякога дори я „поглъща“. Тод Домбоски има интересна история за разказване, след като успява да се спаси от потъване в огъня на 14.02.1981 – когато е само на 12 години. За щастие той успява да се хване за корените на близкото дърво, докато братовчед му го издърпа и спаси живота му.
Грег Уолтър от списание „People” пише, че „Дори мъртвите не могат да почиват в мир там. Двете градски гробища са потънали в подземния огън под тях“.
Поради опасностите, които крие Сентралия, път 61 е отклонен и минава покрай града. През 1992 година Конгресът решава да отмени пощенския код и всички, освен 7 души, напускат домовете си. Седемте човека успяват да спечелят делото, което завеждат и в крайна сметка им е позволено да останат в града, но нямат право да продават имота си или да го предават на близки и наследници.
Експертите смятат, че огънят в призрачния град Сентралия ще продължава да гори през следващите около 250 години. И макар че всичко това звучи като единичен случай, всъщност той е само един от 38-те подобни минни пожари само в Пенсилвания.
