Свазиленд е най-малката държава в Африка (17 363 кв.км).
Тя е една от последните оставащи абсолютни монархии в света.
Пътищата в Свазиленд са толкова опасни, че двама от последните 4 министри на транспорта загиват по време на пътни инциденти.
Веднъж годишно в страната се провежда фестивал на плодородието, по време на който се танцува известния тръстиков танц, наричан от местните „umhlanga”. По време на едноседмичния фестивал повече от 25 000 неомъжени жени обличат изящни костюми, пеят и танцуват пред кралицата, давайки възможност на краля да си избере нова съпруга. Преди да им бъде позволено да участват във фестивала обаче, всички момичета преминават през тест, чрез който да се установи дали са девствени.
На горските рейнджъри им е позволено да стрелят и убиват всеки, заподозрян в бракониерство. Според закона всеки горски е „имунизиран“ срещу съдебно преследване, ако извърши подобно нещо и има право да извършва обиски без заповед.
Националният парк “Hlane” е дом на най-голямата популация гнездящи лешояди в Африка. Резерватът е бивш частен кралски ловен парк, превърнат в национален парк.
Почти от всички страни Свазиленд е заобиколена от държавата Южна Африка. Единствено на изток граничи с Мозамбик.
Крал Мсуати II (1840-1868) е считан за най-великият крал, тъй като се изправя срещу съперничещите племена Зулу и някои от собствените си братя, за да се възкачи на трона. „Свази“ е английската версия на неговото име.
Мсуати II представя християнството на народа си като кани мисионери, които да дойдат и да разказват за вярата. Тази покана се осъществила, тъй като предишният крал Собуза I сънувал сън, в който бели хора разпространяват Библията на хората от Свазиленд.
Хората албиноси в страната често са преследвани като животни и убивани ритуално. Части от телата им се използват за магии и вещерство. Епилептиците също са жертви на предразсъдъци затова в полицейските участъци има списъци на хора, страдащи от епилепсия, за да ги защитават.
За разлика от другите монархии, при които короната се предава на първородния син, всеки син на краля на Свазиленд може да бъде коронясан, но само ако не е женен. Ако е прекалено млад, за да управлява, бъдещият крал изчаква, докато навърши подходяща възраст. Дотогава майка му или братът на бившия крал управляват вместо него.
В Свазиленд има крал и кралица майка. Кралят се счита както за баща на нацията, така и за дете на народа, а след като веднъж е поел властта, той е наричан “Ngwenyama” или „Лъв“. Кралицата майка, освен че е майка на краля е и майка на страната. Тя е наричана „Ndlovukazi” или „слон“.
След смъртта на царя, кралицата майка на Свазиленд се избира преди избора на следващ крал въз основа на нейния характер, способности и броя на синовете, които е родила. Счита се, че царят не бива да има братя, които биха могли да му бъдат съперници.
В Свазиленд се вярва, че червените пера на птицата турако принадлежат на кралското семейство и следователно могат да бъдат носени единствено от неговите членове.
Макар че по традиция не бива да се знае точно колко съпруги и колко деца има кралят, се счита, че крал Собуза II имал над 70 съпруги и повече от 600 деца, 100 от които синове. Собуза II управлява от 1921 до 1982, което го прави вторият най-дълго властвал монарх в световната история.
Първата съпруга на новият крал се нарича „ритуална съпруга“. За нея се вярва, че принадлежи на цялото кралско семейство и на нея се гледа като на „продължение“ на краля. Не ѝ е позволено да има деца.
7 от всеки 10 души в Свазиленд живеят в пълна бедност. Един от най-големите проблеми в страната е недохранването на населението.
Според традицията момичетата, които не са сключили брак, не покриват гърдите си до брака, а когато се омъжат трябва да започват да ги прикриват.
Обикновено семейството на булката получава заплащане от семейството на младоженеца, най-често под формата на говеда. Обичайно се даряват 10 животни, но ако булката е девица или дъщеря на големец могат да бъдат поискат повече говеда.
Гражданите на Свазиленд могат да бъдат прогонени от домовете и земята си, ако те или техните близки се смятат за опасни за кралското семейство или началника на селото. Тази сила е в ръцете на краля, който притежава и контролира около 60% от земята на държавата.
Свазиленд има две столици. Мбабане е официалната административна столица и най-голям град в страната, а законодателната, „кралска“ столица е Лобамба.
Макар че има собствена валута, наречена „lilangeni” тя е на същата стойност като южноафриканският ранд. Двете валути се считат за взаимнозаменяеми.
Свазиленд надминава Ботсвана по брой души, болни от СПИН. 210 000 от общо 1.2 милионното население на страната или 27.73% живее с ХИВ или СПИН.
През 2001 година кралят налага 5-годишна забрана на мъжете да имат сексуални отношения с млади момичета с цел да намали разпространението на ХИВ и СПИН.
Около 70 000 деца от Свазиленд са сираци заради високата заболяемост.
Бебетата в страната не се наричат „хора“, докато не навършат 3-месечна възраст. Дотогава те са „неща“ без имена и не могат да бъдат докосвани от мъже.
След смъртта на цар Собхуза II през 1982 кралицата обявява 75-дневен период на траур. По време на този период кралицата забранява сексуалните отношения и всички, които са заловени да прекрачват забраната са наказвани с бой.
Обикновено вдовиците в Свазиленд бръснат главите си в знак на траур.
Според Assembly of Non-Government Organizations 78% от жените в Свазиленд са жертви на насилие, насочено върху пола им.
През 2002 година правителството бива критикувано от няколко държави, след като купува луксозен самолет на стойност 50 милиона долара за краля, докато междувременно 2/3 от населението на страната живее в бедност.
