ДНК – „Човешки Геном“

Проектът „Човешки геном“ е международна изследователска програма, чиято цел е да направи детайлни карти на човешкия геном

Молекулите на ДНК са изградени от захари, фосфати и четири типа азотни бази – аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г). Генетичният код се определя от подреждането на двойките бази в молекулата на ДНК. Генът е поредица от такива азотни бази. Учените днес се стремят да направят карта на човешкия геном, която да съдържа мястото на всеки нуклеотид и на всеки ген в хромозомата на човешката ДНК.

Проектът „Човешки геном“ е международна изследователска програма, чиято цел е да направи детайлни карти на човешкия геном, да определи пълната нуклеотидна последователност на човешката ДНК, да локализира изчислените 50000-100000 гени в човешкия геном и да направи подобни анализи на няколко други организми, използвани интензивно в изследователски лаборатории за експерименти. Осъществяването на тези амбициозни цели ще изисква разработването на различни нови технологии. Но това е бъдещето. Нека засега си останем в настоящето и да видим до какви резултати е довел проектът „Човешки геном“ досега…

Друго инетерсно откритие на проекта е, че повече от 98% от човешката ДНК е идентична с тази на шимпанзетата. Това означава, че шимпанзетата са по-близки до човека, отколкото до орангутаните и горилите.

Спорни открития

Фосил на около 3,5 милиона години, плосколицев човек от Кения – Кениатропус платиопс, показва, че родословното дърво на човешката раса е доста по-разклонено, отколкото се предполагаше досега. Повече от един вид праисторически хора са живеели в Африка преди милиони години и е неизвестно кой от тях е достигнал до еволюционното стъпало на съвременния човек.

Преди няколко години под пласт от вулканична пепел бяха намерени остриета от копия и различни инструменти на съвременния човек. Д-р. МакИнтир, член на Геоложката асоциация на САЩ, е поканен да датира слоя пепел над находките, който според археолозите е на около 20000 години, което е 5000 години по-рано от досега приетата датировка на заселването на Новия свят. Изненадата е пълна, когато чрез два вида датиране е установено, че пепелта е от преди 250000 години.

Извънземните гени на Адам

В средата на Февруари, 2001 година бе обявено дешифрирането на човешкия геном. Изненадата за научното общество бяха 223-те гени, присъстващи в човешкия геном, които нямат аналози в никой от по-долните слоеве на еволюционното дърво. Теорията на еволюцията на Дарвин бе разклатена и от откритието, че човешкия геном съдържа само 30-40 хиляди гени, вместо предсказаните 100 хиляди. Много от другите гени бяха открити в растения, низши животни и бозайници. Техния произход може да се проследи почти до първата ДНК, възникнала в първичния бульон. Мистериозните 223 гени обаче не се срещат никъде по пътя на еволюцията преди човека, освен във няколко вида бактерии. Учените не могат да обяснят появата на тези гени у човека по друг начин, освен чрез сравнително скорошно „хоризонтално пренясане от бактерии“. Казано с други думи, сравнително скоро, по отношение на цялата Еволюция, в генома на човека са се вмъкнали 223 гени, които не са плод на еволюцията, не са се движили вертикално по еволюционното дърво, а са преминали хоризонтално от бактерии.

На пръв поглед 223 гени не са кой знае какво, като се има предвид целия набор от около 30000 гени, но всъщност тези гени са причина за огромни различия между нашия вид и този на човекоподобните маймуни например. Човешкият геном е съставен от около три милиарда нуклеотида. Само около един процент от тях са групирани във функциониращи гени, като всеки ген е изграден от хиляди нуклеотиди. Разликата между шимпанзето и човека е около един процент, което е около 300 гени. Излиза, че 223 са повече от две трети от разликата между човека и шимпанзето.

Анализи на функциите на тези гени, направени въз основа на протеините, които произвеждат, показва, че те включват не само протеини, свързани с важни физиологични и психологични функции. Тези 223 гени са отговорни за важни неурологични ензими, които се произвеждат чрез митохондричната ДНК, така наречената ДНК на Ева, която се унаследява само по майчина линия. Това откритие поставя под въпрос хипотезата за хоризонталния бактериален пренос.

Ръководителят на картографирането на човешкия геном, Стивън Шийрър, казва за хоризонталния пренос:“Това е скок, който не следва познатите ни еволюционни теории“. Нещо повече, учените не могат да определят със сигурност източникът на гените. 113 от тези 223 гени са широко разпространени сред бактериите. Анализи на протеините, произвеждани от тези гени, показват, че от 35 идентифицирани протеина, само 10 имат двойници сред гръбначните. Останалите 25 са уникални и се срещат само при хората. „Не е ясно дали трансферът на гени е бил от бактерии към хора или от хора към бактерии“ посочва Робърт Уатерсън от Вашингтонския университет, който е и втори директор в проект „Човешки геном“.

Проблемът тогава се насочва в нова посока. Ако хората не са придобили тези 223 гени от бактерии, то тогава от къде са се взели те?

Този въпрос ще остане отворен още дълго време, но е интересно виждането, че извънземна цивилизация, тази на Анунаките, е имала нужда от работна ръка на Земята и за целта е използвала развилите се през това време ( преди 450 000 години ) човекоподобни маймуни, за да си я направи. Хипотезата е, че извънземните са модифицирали генома на маймуните, като са прибавили и част от своя генен набор, за да получат Адам, първия човек. Това кореспондира с текстовете от Библията, в които се твърди, че Бог е създал човека по свой образи подобие, но засега тази хипотеза няма необходимата доказателствена база, за да докаже твърденията си.