Всички знаят, че дядо Коледа, или дядо Мраз, идва от Лапландия. Но в миналото тази северна земя се свързвала не само с такива светли образи.
От стари времена до наши дни съществуват поверия, че Лапландия е страна на могъщи чародеи. В тъмнината на безкрайната полярна нощ, под феерията на Северното сияние, древните магьосници извършвали невероятни чудеса. Днешната Лапландия е разделена между 4 държави: Русия (Колският полуостров), Финландия, Швеция и Норвегия.
В легендите на местните народи се разказва за могъщата вещица Ягуние. Нейният дворец се намирал в средата на три пътища към три свята: земния, подземния и небесния. Тя показвала истинския си облик не на всеки човек: веднъж можела да бъде стара жена с пръчка, друг път – зряла жена или срамежливо момиче. Докато мъжът пред нея се чудел коя е тази жена, тя го преценявала – и според деянията му го наказвала или възнаграждавала.
Вещиците от Лапландия били смятани за господарки на ветровете – по онова време това било изключително важно, защото всички кораби били само с платна. Капитаните, които излизали в морето, си купували благоприятен вятър и получавали 3 възела: за умерен вятър трябвало да развържат първия възел, за силен – втория, а третият предизвиквал буря. Защо им била небоходима буря, дали срещу пирати или кораби на конкуренти – легендата не уточнява.
Пътешественици в Лапландия разказват, че многократно наблюдавали как кораби се движели един срещу друг, а всеки имал попътен вятър. Явно капитаните им си били купили вятър от лапландските вещици…
В прочутия карелофински епос „Калевала“ злата старица Лоухи се нарича „Господарката на Севера“. Тя владеела Похиела – страната на мрака и студа (така обозначавали крайната северна част на Лапландия), изпращала срещу хората урагани, лошо време, болести, от време на време дори отвличала слънцето и луната, като ги заключвала в медна планина; тогава светът потъвал в тъмнина.
Както е известно, митовете никога не възниквали на празно място – в основата им са истински събития, покрити с плодовете на човешката фантазия. Неслучайно фолклорът се определя като колективната памет на народа. Днес Лоухи се нарича централният град на най-северния край в Карелия – невероятно живописен район, с гори и многобройни сини езера.
Местните жители уважават легендарната Господарка на Севера и могат да разкажат много мистични истории, свързани с нея и нейните владения. Те внимават, за всеки случай, да не изпуснат някоя обидна дума за Лоухи. Често се случвало оскърбителят на Господарката на Севера да бъде наказан съвсем реално. Дали това са били случайности, никой не може да твърди със сигурност.
Планината Вотоваара („Смърт-планина“) се намира на 20 километра югоизточно от село Сукозеро в в Карелия. Според местните вярвания Вотоваара е център на могъщи сили. За народа „саами“ тя е свещена още от езически времена. Нейният връх е зает от древен култов комплекс, чиято обща площ е около 8 квадратни километра. Тук има структури от огромни обработени мегалити. Много от тях са разположени в групи от 6 до 15 камъка и оформят кръг с малки камъни в центъра. Доста често оттам се чуват странно щракане или бръмчащи звуци.
Планината се счита за приют на зли сили и дори за мост към друг свят. Тук почти няма животни, а дърветата растат уродливи, сякаш изкривени от невидима ръка. Изглежда, че това е резултат от тежката енергетика на мястото. Езерата са напълно безжизнени. Една от мистериите на Смърт-планина е необичаен мъх със зловещ кърваво-червен цвят. Специалистите твърдят, че такъв мъх не се среща другаде.
Върху склона на планината има загадъчно стълбище от 13 стъпала, което завършва в дълбока стръмна пропаст. При това местните жители по принцип не използват стълби и никога не са правили.
Някои хора по тези места твърдят, че ги посещават странни видения – например, жена в бели дрехи. Дали това е Господарката на Севера, злата вещица Лоухи от Лапландия?
