Още

    Кървави дъждове

    Сигурно е била зловеща гледка, когато вместо обичайният дъжд от небето се изсипва зловещ порой, червен като кръв. Такива кървави дъждове е имало в историята стотици пъти – и в Античността, и в по-близки времена. Древният гръцки историк и писател Плутарх разказа за кървави дъждове, които се изливат след големите битки с германските племена. Той бил сигурен, че кървавото изпарение от бойното поле прониква във въздуха и оцветява обикновените капки вода в червено.

    От друга историческа хроника можем да разберем, че през 582 г. кървав дъжд пада в Париж. Друг кървав порой, който се е излял през 1571 г. в Холандия. Той валял почти цяла нощ и бил толкова изобилен, че наводнил района, а всички къщи, дървета и огради станали червени. Жителите по тези места събирали дъждовната вода в кофи и обяснявали необичайното явление с факта, че към облаците се е издигнала кръвта на убити бикове.

    Френската академия на науките също обърнала внимание на кървавите дъждове. В нейните научни мемоари се казва: „На 17 март 1669 г. в град Чатилен (на река Сена) пада мистериозна тежка вискозна течност, подобна на кръв, с остра неприятна миризма. Големи капки от нея падали от покривите, стените и прозорците на къщите.” Академиците дълго умували, за да намерят обяснение на случващото се и накрая решили, че тази течност се е образувала в гнилите води на някакво блато и е стигнала небето в резултат на вихрушка.

    През 1689 г. във Венеция имало кървав дъжд, а през 1744 г. – в Генуа. Вторият предизвикал истинска паника. Един от съвременниците му пише: „Това, което обикновените хора наричат кървав дъжд, не е нищо друго освен пари, боядисани с цинобър или червена креда. Но когато истинска кръв пада от небето, това, което не може да бъде отречено, е че става чудо, извършено от Божията воля.“

    В началото на пролетта на 1813 г. един кървав дъжд изведнъж се излял над Неаполитанското кралство. Учен от онова време на име Сементини доста подробно описал събитието и ние сега можем да си представим как се е случило то: „Един силен вятър в продължение на два дни духаше от изток – пише Сементини, когато местните жители видяха да се приближава откъм морето гъст облак. В два часа след обяд вятърът внезапно утихна, но облакът заслони околните планини и започна да закрива Слънцето. Цветът му бе бледо розов, но после стана огнено червен. Скоро градът потъна в такава тъмнина, че в къщите трябваше да се запалят лампите. Хората, изплашени от мрака и цвета на облаците, се втурнаха към църквата да се молят. Тъмнината се усили, а цветът на небето напомняше червено горещо желязо. Чу се гръм. Ужасният шум на морето, макар и на шест мили от града, засили още повече страха на жителите. И внезапно от небето потекоха потоци от червена течност, които някои хора взеха за кръв, а други – за разтопен метал. За щастие, привечер въздухът се прочисти, кървавият дъжд спря и хората се успокоиха.“

    Случвало се е, да падат не само кървави дъждове, но и кървав сняг. Например, във Франция в средата на миналия век.

    Хората видели в кървавите дъждове знак от висшите сили. Учените казват, че водата става подобна на кръвта, поради смесване с частици от червен прах с минерален и органичен произход. Силните ветрове могат да прехвърлят тези песъчинки на хиляди километри и да ги издигнат до огромна височина, за да валят от облаците.

    Забелязано било, че кървавите дъждове най-често падат през пролетта и есента. През миналия век те били около трийсет. Разбира се, кървави дъждове валяха и в нашия век, но никой вече не се страхува от тях.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови