Отстрани изглежда, че имате прекрасна работа, чудесно семейство и всичко останало ви е наред. Но сутрин едва ставате от леглото и с усилие започвате новия ден. По време на обяда активно критикувате някого, а вечерта сте толкова изтощени, че отново и отново отваряте хладилника, въпреки че си обещахте да не правите така. Това е мъртвата точка, от която трудно може да се оттласнете, ако не знаете как.
Когато животът е заприличал на порочен кръг и всички опити за бягство от него търпят поражение, не бързайте да обвинявате себе си. Проблемът не е в характера ви и в липсата на воля. За да промените нещо, имате нужда от ресурси, но откъде можете да ги получите?
Има два фактора, които пречат на радостното пребиваване в настоящия момент и активното движение напред – това е преживяването на миналото и безпокойството за бъдещето. Непреживените емоции от миналото черпят от ресурсите ви. Вие се връщате към отминалите обиди и неприятни преживявания, предъвквате оплакванията си, проигравате в главата си болезнени разговори и непрекъснато мислите за получените рани. Това е умствена дъвка, заради която мозъкът изразходва толкова много енергия, че не може да обърне внимание на настоящия момент. Не е изненадващо, че цялата енергия се изразходва за преживяване от миналото, което е невъзможно да се промени.
Представете си, че сте пъзел. Оказва се, че само 30% от картината отразява реалността, всичко останало е фантом. Ето защо бъдещето изглежда толкова непознато, ужасно и тревожно. Развивате симптом, наречен „прахосник“: изразходвате енергия за пътуване от точка А, където всичко вече се е случило, до точка С, където нищо не е известно. Точка В, в която преминава животът ви в момента, се превръща в мъртва точка. За да се измъкнете от това състояние, трябва да предприемете три стъпки, които не изискват много енергия.
Стъпка 1. Простете на себе си
Първото нещо, което трябва да направите, е да спрете и да се огледате. Станете за себе си съзерцател, който вижда всичко, без оценка. Не обвинявайте себе си, а напротив, искрено, с радост и любов към себе си, по отношение на уникалността си, кажете: „Аз прощавам на себе си“. Приемете се такъв, какъвто сте. Обърнете се към себе си и си кажете: „Да, може би аз не съм трудолюбив; да, направих няколко грешки, бях груб, невеж, злонамерен, завистлив“. Важно е да приемете всичко това заедно с онези качества, заради които винаги сте били обичани.
Знаете ли какво наистина е добър човек? Това е удобният човек. Но да искате да угодите на всички е нездравословно, невротично състояние
Ако в комуникация с хората винаги се опитвате да задоволите техните нужди и очаквания, тогава губите автентичността си. Добрият човек, разбира се е прекрасен, но само когато знае собствената си стойност. Така, че всичко, което трябва да направите, е да се спрете и да приемете несъвършенствата си. И после да си простите. Ако в съзнанието ви има голяма доза вина, тогава почвата, на която стъпвате, е блато. Невъзможно е да се придвижите напред. Но да мислите не означава да действате. Затова е важна следващата стъпка, която трансформира осъзнаването в действие.
Стъпка 2. Разчистете пространството наоколо
След като сте си простили, трябва незабавно да започнете генерално почистване на три фронта: у дома, в областта на информацията и в тялото. Започнете с баналното почистване на дома. Отървете се от всички ненужни неща, особено онези, които ви напомнят за миналото. Ако по някакви причини не ви се иска да изхвърлите вещите, дайте ги на нуждаещи се.
Вторият фронт, в който трябва да почиствате, е вашето информационно поле, личното пространство, заемано от други хора. Внимателно прегледайте телефона, лаптопа, ноутбука: има хора, които са емоционално несвързани с вас, но заемат място в паметта на мобилния телефон и продължават да черпят енергия. Всички тези имена и диалози са като мъртвите души, запълващи пространството на живота ви. Ако все още не сте изтрили отрицателната кореспонденция, най-вероятно не искате да се отървете от тези емоции. В това има мазохистично значение: да се съхранява това, което боли.
И третият фронт, където трябва да почистите, е тялото ви. То си спомня всичко: вашите чувства, опит, емоционални изблици, падения и подеми. Това са камъни, които ви тежат и вашата задача е да се отървете от тях. Как да почистите тялото? Всеки има свои собствени способи: йога, дихателни упражнения, танцувални и психологически практики или просто танци. Основното е да обърнете внимание на тялото и да го заредите с енергия.
Стъпка 3. Задайте си правилните въпроси
Последната стъпка е техника, която ще ви помогне да създадете представа за себе си в момента. Тя се нарича „три въпроса“. Първият звучи така: „Какво искам след това?“ Ако искате да станете от дивана и да отворите прозореца, да включите каната, за да пиете чай – това са правилните отговори на въпроса. Колкото по-бързо задоволите желанието, толкова повече удовлетворение ще изпитате. Задайте си този въпрос и слушайте отговора от дълбините на душата си, а не от ума. Не „трябва”, а „искам”. След като сте изпълнили първото желание, обърнете внимание на чувствата, които изпитвате, защото сте направили желаното.
Вторият въпрос е „Каква е разликата между днес и вчера?“ Ако първият въпрос може да бъде зададен през деня, то този – само вечерта, когато приключи работата, когато сте спокойни. Не се опитвайте да оценявате дните: днес е по-добре (по-лошо) от вчера, и обратно. Задачата е да се отбележи разликата. Да кажем, че вчера валеше, днес не. Вчера бяхте с обувки, а днес – с маратонки. Целта е да се покаже, че животът ви не е неподвижен, а се променя. Така вие следите движението на живота и се учите да забелязвате и най-малките неща.
Третият въпрос е „Ами моята мечта?“ Ако първите два въпроса трябва да се задават всеки ден, то третият е по-глобален. Достатъчно е веднъж седмично. Необходимо е да се извърши ревизия на целите и желанията. Това, за което мечтаете и което ще направите, може да се промени през живота. Като дете ви се струваше, че най-голямата ви мечта е да си купите сладкиши, да ядете и да бъдете щастливи. Сега, дори ако купите две кутии шоколадови бонбони, те едва ли ще ви направят щастливи. Ние се променяме и нашите мечти се променят. Ако в някакъв момент разберете, че мечтата вече не е ваша, не се страхувайте да я коригирате или да се откажете от нея напълно. В този случай си задайте въпроса: Защо вече не искам това? И си отговорете честно: „Защото се промених и сега нямам нужда от това.“ Когато можете да признаете възможността за промяна, ще позволите на себе си да направите това, което наистина искате.
