В митологията на много европейски народи се разказват различни истории за любовта на смъртни хора към прекрасни и безсмъртни феи. Историците нерядко успяват да открият рационални зърна в старинните сказания.
Типичен пример за такива легенди е историята на Едрик Уайлд, който притежавал огромни земи в Англия и Уелс по време на норманското нахлуване през 1066 г. Летописецът Уолтър Меп пише около 1180 г., че Едрик получил прякора си Уайлд (Див) заради прекомерната си, свръхчовешка сила и поради „безразсъдство в речите и делата“. В историческите хроники Едрик е споменат през 1067 г. като водач на англичаните и уелсците във войната срещу новите владетели на страната – норманите. През 1070 г. той сключил мир с предводителя на нашествениците – Вилхелм Завоевателя. Но през 1087 г. всички имоти на Едрик преминали в ръцете на норманите. Това знаем за него от сухите исторически данни.
Каква била по-нататъшната му съдба, не е известно. Може би има някаква истина в историята на един от предците в рода Мортимър, който твърдял, че след успешна обсада на замъка Уигмор заловил бунтовника Едрик, завладял земите му и го завел във вериги при крал Вилхелм, който го осъдил на доживотен затвор.
Но изминали 100 години – и се появила легендата. Същата история започнала да се разказва по съвсем различен начин. Веднъж, когато Едрик се завръщал от лов, се натъкнал на голяма къща в края на гората. Той погледнал през прозореца и видял няколко изящни девойки, по-високи и по-красиви от обикновените жени. Те танцували грациозно и тихо пеели с мелодични гласове. Без да му мисли много, Едрик се втурнал в къщата, грабнал най-красивата от тях и я отвел със себе си. Три дни и три нощи тя не произнесла нито дума, а на четвъртия се съгласила да се ожени за него.
При това красавицата предупредила Едрик, че ако започне да я упреква заради сестрите й, тя веднага ще си отиде – а заедно с нея ще го напусне и късметът, който неизменно ще го придружава от момента на брака му. Едрик се заклел, че никога няма да го направи, и двамата се оженили.
Слухът за жената-фея достигнал до крал Вилхелм и той повикал двойката в двореца, за да се увери в това, което мълвата разнасяла. Всички се съгласили, че съпругата на Едрик наистина е фея – толкова необикновена била красотата й. За съжаление, никой от летописците не съобщава нейното име.
Но веднъж Едрик се завърнал в дома си по-късно от обикновено и не заварил жена си. Когато тя най-после се прибрала, той попитал раздразнено: „Да не си била при сестрите си, че се забави толкова?“ В същия миг феята изчезнала и никога вече не се завърнала. Той не издържал раздялата и скоро умрял от мъка.
Легендите разказват още, че през Средновековието феите дали началото на много благородни родове. Сред тях била феята Мелюзина, родоначалничка на графовете Поату. Тя се съгласила да стане съпруга на смъртен човек, при условие, че съпругът й никога не ще я види гола. Но той не издържал, започнал да надзърта, докато тя се къпела и видял, че има змийска опашка. Веднъж в порив на гняв се издал, като я нарекъл „коварна змия“. Феята веднага изчезнала и повече не се появила.
Хроникьорът Уолтър Меп ни разказва и друг случай на женитба за фея. Уелсецът Гуестин Гуестиниог хванал фея, когато излязла от езерото Лангорс в днешния град Поуис и започнала да танцува на лунна светлина. Но после той също нарушил условията, уговорени преди женитбата, и загубил съпругата си. Подобни истории за женитби на смъртни хора за безсмъртни езерни феи се срещат и в по-късния уелски фолклор.
Феите са преди всички същества от други измерения – затова и много от чертите, които им се приписват, са взети от вярвания и идеи за живота в задгробния свят. По тази причина английските феи живеят на хълмове – каквито в древността и Ранното Средновековие натрупвали върху гробовете на видни личности.
Съществуват и прилики между традиционния за европейските легенди „див лов“ – в който душите на мъртвите се предвождат от главния бог в северните легенди Один или друго свръхестествено същество, и „лова на феите“ – кавалкада от елегантни дами, придружавани от ловци и хрътки, което явление е наблюдавано в много части на Англия. В една такава кавалкада веднъж видели Едрик Уайлд – той препускал начело на бял кон заедно с жена си, безсмъртната фея.
Смятало се, че „ловът на феите“ предвещава война, а кавалкадата препуска към земите на бъдещия враг. И ето, че малко преди Наполеон да започне своите войни, които разрушили цяла Европа, хората в околностите на английския град Линкълн станали свидетели на „див лов“: прекрасни безсмъртни феи се носели в бесен галоп сред рицари и бързоноги хрътки към Ла Манша и бреговете на Франция, където Наполеон вече събирал армията си.
