Гибелните следи на свастиката

На 25 юли 1918 г. войските на адмирал Александър Василиевич Колчак освободили Екатеринбург от болшевиките.

Те закъснели съвсем малко – царското семейство, което било преместено от Москва в този град, вече било разстреляно в подземието на т. нар. „Ипатиев дом“: императорът Николай ІІ, императрицата, техните деца, лекарят, камердинерът и готвачът им.

На 30 юли започнало разследването на убийството на императорското семейство. Следствието се водело от Николай Соколов.

Огледът на къщата, където бил извършен  разстрелът, открил върху една от стените пречупен кръст и неразбираем надпис. Сметнали загадъчните букви за кабалистично заклинание. Между другото, надписът не е разчетен и до днес. А къщата била разрушена през септември 1977 г.

Соколов предположил, че рисунката и надписът са направени от ръката на последната руска императрица. Затова наредил: „Да се снима и приложи към делото!“

Въпреки трудностите, които срещнал, Соколов се отнесъл добросъвестно към работата си. Той бързо установил, че свастиката е санскритски знак, символизиращ Слънцето – а след 1910 г. в Германия се използвала като антисемитски символ.

Тук започнали загадките около пречупения кръст, нарисуван в зловещото помещение на разстрела. В хода на следствието Соколов разбрал, че императрицата Александра Фьодоровна, която се увличала по тогава модните спиритизъм и окултизъм и се занимавала сериозно с тези явления, била започнала да рисува знака на свастиката по стените на всяка стая, където живеела.

И тук в историята се появява характерен детайл. След революцията започнали да изработват символиката на новата власт. Но първите скици на съветски символи по-късно във времето били строго засекретени, преработени и набързо унищожени. Причината била невероятна: в средата на червената петолъчка най-напред имало не прословутите сърп и чук, а … пречупен кръст. Свастика! Мистичният източен знак, по-древен от християнския кръст. А петолъчката или, както е по-известна – пентаграмата, наричана още „звездата на Соломон“, се среща в католически църкви, строени от рицарите-тамплиери, още през ХІІ-ти век.

През 1920 г. свастиката за пръв път излязла на широката политическа арена: пречупеният кръст се появява върху стоманените каски на немските екстремисти от т. нар. „Бригада на Ерхард“ – а през 1923 г. в навечерието на прословутия „бирен пуч“ в Мюнхен, свастиката става официална емблема на Национал-социалистическата работническа партия на Германия, която тогава вече ръководел Адолф Хитлер. Той внесъл свой принос в рисунъка й – по негово нареждане променили посоката на „въртене“. Така, случайно или не, избрал така наречената „обратна“ или „дясно усукана“ свастика – именно на този символ се покланяли членовете на тайното общество на черната магия от Тибет, знаменитите „черни Бонпо“. В същото време били образувани ударните отряди на национал-социалистическата партия – които отначало носели съвсем не свастика на ръкавите и петлиците си, а… петолъчки. Но по-късно Хитлер отхвърлил решително всякакви звезди, които му напомняли за масоните и комунистите.

Един от първите, които опитали да разгадаят тайната на вече политическата свастика, бил бившият руски белогвардейски генерал Александър Кутепов, ръководител на емигрантския Руски военен съюз. По някакви странни пътища у него попаднали снимките на свастиката и кабалистичния надпис, направен от последната руска императрица в Дома на Ипатиев.

Но това, което представлява още по-голяма мистерия, е, че снимките, с които разполагал генерал Кутепов, били направени на… 24 юли 1918 г., т. е. един ден преди влизането на армията на Колчак в Екатеринбург. Може би снимките били подхвърлени на генерала по някаква причина от съветските специални служби? На всичко отгоре, генералът бил ликвидиран по-късно от същите тези служби – които, странно защо, избрали точно него за мишена сред толкова много други генерали и офицери от бялата емиграция.

Според официалната версия, генералът внезапно изчезнал в Париж през 1930 г. при „неясни обстоятелства“. Но френски изследователи смятат, че генерал Кутепов започнал самостоятелно разследване на смъртта на царското семейство, както и на тайната на надписа с пречупения кръст, нарисуван от последната руска императрица.

Френският писател Теди Легран (псевдоним на полицейски информатор, чието истинско име не е известно и който използвал още няколко псевдонима) веднъж се изпуснал пред журналистите, че Кутепов бил отвлечен и убит на тримачтовата яхта на немския барон Ото фон  Баутенас, която носела името „Асгард“. Странно съвпадение, но „Асгард“ е  второто название на мистичното общество „Туле“, в което по едно време ръководна роля играел…  Адолф Хитлер!

Трудно е да се прецени истинската роля на специалните служби от различни държави в тази мистериозна история – но и Теди Легран, и барон Баутенас скоро загинали „при неизяснени обстоятелства“. Легран бил отровен, а Баутенас паднал от борда на яхтата си.

Така се раждал мистериозният и страшен свят на политическата свастика, където нямало случайни инциденти – но нещата носели своя таен смисъл, неизвестен и скрит за непосветените.