Има дървета на Земята, които са достигнали възраст 80 хиляди (!) години. Други пък са сравнително „млади“ – прорасли „едва“ по времето на Иисуса Христа.
За най-старата от т.нар. „клонални колонии“ (отделни дървета с обща коренова система) днес е смятана колонията „Пандо“ – неголяма гора от трепетлики в щата Юта (САЩ). Възрастта на горичката се оценява от различни изследователи на 80 хиляди до 1 милион години. Това е не само най-старият жив организъм на планетата, но също и най-тежкият – общото тегло на трепетликите се оценява на 6 000 тона.
„Старият Тико“ е друго клонално дърво. Това е бор (Pinus longaeva) на около 9 550 години и се намира в парка Фулуфиелет в Швеция. Откривателят на дървото, Лайф Кулман, професор по география в университета на Умео, го назовал в чест на своето вярно куче.
Според експерти, стволът на дървото е „само“ на няколко века, но коренището – на почти 10 хиляди години. През по-голямата част от живота си „Старият Тико“ бил в състояние на дърво-джудже (поради суровите условия на околната среда) и едва през миналия век започнал да изглежда като нормално дърво. Днес височината му е около 5 метра.
„Матусаил“ е дърво, което принадлежи към същия вид, както и „Стария Тико“ – Pinus longaeva (по принцип, много дълголетници сред дърветата са представители на този вид). „Матусаил“ е поникнал през 2831 г. пр. Хр., така неговата възраст днес е почти 4850 години. Дървото се намира в Националния горски папк „Инио“ в източната част на щата Калифорния (САЩ), в района на планинската верига Белите планини. Точното местоположение на дървото не е посочено, за да си расте необезпокоявано от вандали и бракониери още много векове.
Тисът „Лангернив“ расте в селцето Лангернив в Северен Уелс, Великобритания и възрастта му е между 4 и 5 хиляди години. За разлика от „Стария Тико“, обиколката на неговата „талия“ напълно оправдава възрастта му – диаметърът му е почти 11 метра.
Легендата разказва, че в гробището към църквата „Свети Дигайн“, което се намира до дървото, живеел древен зъл дух. Той имал дълго име: „Ангелът, който записва всичко“. Местните хора вярват, че умее да изпраща проклятия. Всяка година на Хелоуин отстрани на църковния двор се чува страшен глас, изброяващ имената на онези селяни, които ще умрат следващата година. Говори се, че някога един мъж на име Шон Робърт се усъмнил в съществуването на духа и отишъл да го търси под зловещия стар тис вечерта на Хелоуин. Скоро Шон умрял. Скептиците казват, че може би това се е случило просто, защото тисът е изключително силно отровно растение – затова в България народното му название е „отровница“.
Цялото име на „Зороастрийския Сарв“ е „Или Сарв-е Абар-кух“. Това е величествен и много красив средиземноморски кипарис (Cupressus sempervirens), който се намира в село Абарку (Иран) и е национално богатство на страната. Височината на дървото е 25 м, а обиколката му – 8.
Възрастта на „Или Сарв-е Абар-кух“ се оценява на повече от 4 хиляди години. По времето, когато основната религия на Персия бил зороастризмът, се смятало, че великолепният кипарис бил засаден от самия Заратустра. Това се оказало невярно, тъй като легендарният жрец се родил около 1500 години по-късно от момента, когато кипарисът пуснал корени в иранската земя.
Сенаторът. Когато говорим за дълголетници сред дърветата, не можем да не споменем тъжната съдба на езерния кипарис, наречен „Сенатор“. Дървото расте в САЩ, в покрайнините на град Лонгууд (Флорида). На времето си то служело за ориентир на индианците, а от XIX-ти век насам туристи от цял свят идвали да гледат величествения „Сенатор“. Всичко било наред до 2012 г., когато 26-годишната наркоманка Сара Бърнс запалила дървото отвътре просто, за да го „види как гори“. Процесът на смъртта на „стареца“ тя снимала с мобилния си телефон. Пожарникарите се озовали на мястото на трагедията, но било късно – 36-метровото дърво рухнало. Днес на мястото му има само овъглени останки. Някои смятат, че то е все още живо – в основата му се виждат млади издънки. „Сенаторът“ бил на възраст около 3500 години.
