Преди да се появят печатниците през втората половина на ХV-ти век, пък и доста време по-късно, книгите били символ на лукс, охолство и разкош. Цените им били баснословни. И съвсем заслужено – достатъчно е да си представим, например, колко труд бил необходим, за да се препише на ръка едно Евангелие, да не говорим за цялата Библия. Или един рицарски роман с описание на приключенията на крал Артур, Ланселот, Тристан и другите рицари на Кръглата маса. Притежанието на книга по онова време може да се сравни, да речем, със собственост днес върху мерцедес последен модел. Да не забравяме обаче, че има и ролс-ройсове…
И, естествено, както във всички времена, така и тогава скъпите предмети привличали крадци. Днес автомобилите се охраняват с аларми – а в онази епоха ценните книги се пазели в сандъци, обвити с вериги и… проклятия. За средновековния човек това било естествена и най-ефективната възможна защита – сандъкът може да се разбие, веригата да се разсече, но от проклятието не може да се избяга.
Най-ранните проклятия, пазещи книги, са още от VII в. пр. Хр. Те се срещат на древногръцки, после на латински, староеврейски, арабски и на езиците на почти всички европейски „бели“ народи. Проклятията се запазили дори в началото на епохата на печатните книги – след което започнали да изчезват, защото книгите станали по-евтини.
Така, например, библията на Арнщайн, съхранявана в Британската библиотека, е преписана в Германия около 1172 г. В началото й са описани мъките, пожелани за всеки крадец, който се осмели да й посегне: „Ако някой открадне тази Библия, нека умре в мъки, да го пържат в тиган, да го връхлетят епилепсия и треска, да го разпънат на колело и да го обесят! Чума за него! Амин!“
Френско проклятие от XV-ти век звучи така: „Който открадне тази книга, ще виси на бесилка в Париж. Ако не виси, ще се удави. Ако не се удави, ще го пекат на огън. Ако не го пекат, ще го постигне още по-лош край!“
Един ръкопис във Ватиканската библиотека е защитен със следното проклятие: „Готовата книга лежи пред вас, не критикувайте смирения летописец. Онзи, който открадне тази книга, никога няма да се яви пред взора на Христос. Той ще бъде убит от проклятието и ще му бъдат извадени очите“.
Книжно проклятие, пазещо ръкописна книга от ХІ-ти век в една италианска църква, предлага на потенциалните крадци възможност да свършат добро дело. Заклинанието гласи: „Този, който вземе тази книга, или я открадне, или по някакъв лош начин я изнесе от църквата „Санта Чечилия“, може да бъде осъден и прокълнат завинаги освен, ако върне книгата и се разкае за постъпката си“.
Следното книжно проклятие е написано с комбинация от латински и немски език: „Ако се опиташ да откраднеш тази книга, ще те обесят високо. И тогава гарваните ще се съберат, за да ти кълват очите. И когато крещиш от болка, не забравяй, че си заслужил тези мъки!“.
Следното роклятие от XVIII-ти век е намерено в ръкопис, открит в манастира „Св. Марк“ в Йерусалим. Написано е на арабски език: „Това е собственост на сирийския манастир в светия Йерусалим. Всеки, който открадне или отнесе книгата от това място, ще бъде проклет от Божиите уста! Бог ще му се разгневи! Амин“.
В Ню-Йоркската медицинска академия се пази кулинарен ръкопис от ХVІІ-ти век. В него може да се види надпис: „Това е книга на Джин Гембел. И нека онзи, който я открадне, да се удави!“.
Надписът на собственика върху книга от 1632 г., отпечатана в Лондон, съдържа познат мотив: „Не кради тази книга, мой честен приятелю! Страхувай се, че бесилка ще бъде твоят край. Когато умреш, Господ ще те попита: „Къде е книгата, която открадна?“.
В „Историята на схоластиката“ от XII-ти век се съдържа следното предупреждение: „Монахът Петър даде тази книга на най-благословения мъченик свети Куентин. Ако някой я открадне, кажи му, че в Съдния ден самият най-свети мъченик ще бъде обвинител срещу крадеца пред лицето на нашия Господ Иисус Христос „.
Едно от най-сложните книжни проклятия заявява следното: „За онзи, който е откраднал книгата от библиотеката: нека тя се превърне в змия в неговите ръце и да го разкъса. Нека паралич порази членовете му. Той ще потъне в болка и ще плаче, молейки за милост, но нищо няма да спре неговата агония. Нека книжни червеи да гризат вътрешностите му, а той да не умира. И накрая пламъкът на Ада ще го погълне“.
Някои обаче смятат това проклятие за „менте“. То е публикувано през 1909 г. от библиотекаря-писател Едмънд Пирсън като датирано от XVIII-ти век – но днес повечето изследователи смятат, че е продукт на собствената му фантазия.
Така или иначе, дори в епохата на интернет книги продължават да се крадат до ден-днешен.
