Знаете ли, че едни от най-интересните и значителни битки в човешката история са се провели именно в Югоизточна Европа? Човешката история познава хиляди сражения, всяко от които е уникално само по себе си. Многобройни подвизи, геройства, храброст. В тази статия можете да прочетете за някои от най-вълнуващите защити, проведени в Югоизточна Европа:
Термопилите. 480г. пр. Хр.
В битката при Термопилите, състояла се през 480 г. пр. хр., армията на спартанците, водена от Леонид се е била срещу персийската армия, водачи на която са били Ксеркс, Мирдоний и Хидам. Армията на персийците е около 70 000 човека, докато спартанците са били много по-малочислени: 8 000 човека в началото на битката. Армията на спартанците е разделена и Леонид остава да брани прохода начело на 300 войници.
Това било изключителна постъпка – самият факт, че 300 души са били достатъчно смели, за да се изправят срещу 70 000 и да отстояват позицията си. Знаем какъв е изхода – персийците побеждават, всичките 300 войници загиват.
Обсадите на Перник (1004, 1016г.)
В обсадата над Перник се срещнали войските на българи и византийци. Начело на пернишкият гарнизон, който бил нищо в сравнение с многочислените византийци, стоял Кракра, докато византийската армия се водела от Василий II. Настъпвайки към Средец, Василий II срещнал един от най-верните самуилови воеводи – Кракра. Това станало след провала на Самуил по долината на Вардар през 1003г. Кракра и пернишкият гарнизон отблъснали ромеите, които подвили опашка към дома. Няколко години по-късно, през 1016г., след кончината на Гаврил Радомир, Василий II повторил грешката си. Отново нападнал Перник – този път обсадата продължила три месеца. И отново се натъкнал на Кракра, който заедно с пернишките бойци разбили армията му.
Обсадата на Търново (април-юли, 1393г.)
Събитията се развиват в Търново. Начело на търновският гарнизон стои Патриарх Евтимий, а многобройната османска войска е поведена от Сюлейман Челеби. Патриарх Евтимий героично се борил срещу османските завоеватели, но след тримесечна обсада бил принуден да предаде крепостта. Условията били ясни, което говори, че българите не са имали никакъв шанс за победа. Когато Челеби напуснал града, оставил османски гарнизон, който организирал залавянето и убийствата на градските първенци.
Обсадата на Белград (1456г.)
В обсадата на Белград, състояла се през 1456г., армията на Османската империя, водена от Мехмед II наброявала 70 000 и се срещнала с по-малобройната кръстоносна армия на Кралство Унгария, състояща се от 50 000 войници, които били под ръководството на Янош Хуняди, Михай Силажи, Джовани Капистрано.
Белград бил обграден от три места. Османските войски разположили внимателно артилерията и речният флот, който да блокира Дунав. Под знамето на кръстоносците, Янош Хуняди събрал около 45,000 бойци и селяни-доброволци, които повел по Дунав. Унгарците лесно разгромили водната блокада и завзели крепостта. Тук Мехмед II предприел рисков ход и изпратил еничарите си да щурмуват стените. Те пробили една от секциите на яката крепост и успешно нахлули в града, после продължили към вътрешната цитадела. Това било грешка – така бранителите успели да запушат пробива и да приклещят и избият нападателите, които били вътре в града. Унгарските селяни започнали да заграбват всичко, което им се изпречи докато не достигнали османския лагер. Там били нападнати от спахиите на Мехмед, но желанието им за богатства им дало сила да победят османските конници. По този повод Мехмед ангажирал цялата си армия, а на Янош Хуняди се наложило да подкрепи мародерите. В последвалата битка, османците били разбити от унгарците.
Обсадата на Гюнс (1532г.)
В обсадата на Гюнс (Кьожек), Унгария се изправили войските на Хабсбургската монархия и Османската империя. Начело на хабсбургите стоял Никола Юришич, който повел между 7-800 хърватски войници. От страна на Османската империя били и Ибрахим паша, които предвождали около 100-120,000 души. Ходът на събитията е доста интересен – номинална османска победа и стратегическа хабсбургска победа.
В личния си дневник, Юришич написал, че очаква крепостта да падне за два дни. Хърватите обаче го изненадали – издържали 25. Над 2/3 от тях намерили смъртта си докато избягвали постоянните османски атаки. Тогава сякаш в помощ на хърватите, в края на август времето се развалило, което накарало османците да се оттеглят след 17 щурма, а Сюлейман се отказал от завладяването на Виена. Ибрахим паша призовал Юришич в шатрата си и договорил с него формална капитулация – в крепостта трябвало да бъдат допуснати 10 османски войника, които да развеят султанското знаме на непокътнатата най-висока кула, а когато османската армия напуснела района, можело да бъде свалено. Юришич останал изумен от предложението, на което нямало как да откаже. На 25-ти август според уговорката Сюлейман изтеглил огромната си армия.
10 героични защити в Югоизточна Европа – II част
Автор: Божидара Иванова
){kind=link}