От „Ана Каренина“ знаем, че в Русия през ХІХ-ти век имало влакове. Но, освен железопътния транспорт, се използвали най-различни видове карети и файтони. Много са описани в руската класическа литература, където в тях се возят популярни герои и персонажи.
Най-удобният, скъп и комфортен „екипаж“ (както общо били наричани пътническите превозни средства, с изключение на влаковете и водния транспорт) била каретата. Тя била напълно закрита и задължително с ресори, които омекотявали друсането. Кочияшът седял отпред, като, за разлика от пътниците, бил изложен на капризите на лошото време. От двете страни на каретата имало фенери, които се палели, щом притъмнявало. Каретите най-често били запрягани с 3-4 коня, а леките от тях – с 2. На приеми и балове се ходело задължително с карета. Ако гостът не разполагал със своя, наемал такава. Например, Евгений Онегин бърза за бал с „наета карета“. Аристократичните герои в „Ана Каренина“ пътуват в собствени карети. Но, когато напуска съпруга си, Ана Каренина отива при сина си Серьожа, като наема такава. Дребният чиновник Макар Девушкин от „Бедни хора“ на Достоевски предава така впечатленията си: „Разкошните карети имат прозорци като огледала, вътре са тапицирани с кадифе и коприна“.
Друго превозно средство бил „дормезом“-ът (в превод от френски – „спалня“). Той представлявал просторна карета със спални места, предназначена за дълги пътувания. Такава карета, наследена от родителите, имал Л. Н. Толстой. Тя била теглена от 6 коня.
По-прости и леки „екипажи“ били каляските. За разлика от каретите, те не били закрити отвсякъде, а имали сгъваем покрив. Запрягали ги обикновено с 2 или 3 коня – но мнозина богати хора, като Троекуров в „Дубровски“ на Пушкин, княз Андрей Болконски във „Война и мир“ или дъщерята на губернатора в „Мъртви души“ на Гогол, се возели в каляски с 6 коня.
В разказа на Чехов „Врагове” разграничението между каляската и каретата е важна характеристика на социалната разлика между героите. Там богатият помешчик идва при доктора с каляска. Когато се оказва, че повикването било излишно, лекарят, чийто син току-що е починал, изразява своето възмущение. Помешчикът нарежда на лакея: „Кажи за този господин да приготвят каляската, а за мен да запрегнат каретата”. Каретата подчертава материалното превъзходство на помешчика над лекаря.
Разновидности на кокетните градски каляски били „файтон“ и „ландо“.
„Тарантас“ бил пътен екипаж, затова при него здравината била по-важна от красотата.
„Бричка“-та била много по-лека от обемистия тарантас, но също издържала на дълги пътувания – това може да се прецени по факта, че Чичиков от „Мъртви души“ обикалял из цяла Русия именно с „бричка“.
„Кибитка“ е много широко понятие. Така се наричала почти всяка открита отпред каляска от по-простоват тип.
Старинните тежки карети се наричали „колимага“ или „ридван“, но това били повече присмехулни названия.
„Кабриолет“-ът представлявал двуколка с ресори и един, по-рядко два коня. Нямало кочияш, управлявал го някой от пътниците. Например, Константин Левин в „Ана Каренина“ вози брат си на кабриолет, който управлява сам.
Леката двуместна двуколка понякога била наричана „таратайка“. Поради конструкцията си тя лесно се амортизирала – явно оттам тази дума преминала и в българския език като насмешливо название за стара, износена и разнебитена кола.
Любопитно е названието на едноместната каляска с кочияш. Наричали я „егоист“ – явно, с пълно основание, защото нямало място за втори пътник.
