Абритус

Абртус (на латински: Abrittus) е разположен в североизточната част на България. Античното римско селище датира от периода II-IV век. Лингвистите определят етимологията на името Абритус като латинска. Според тях думата може да бъде преведена като „стръмен“. Останките на град са открити в местността Хисарлъка, намираща се на около 3 км край днешния град Разград. Абритус е част от Стоте национални туристически обекта на България.

Абритус е построен върху развалините на тракийско селище, така че за възникването му може да се каже, че са „виновни” траките. Още в началото мястото било създадено с военна цел и през I век, селището се превръща в римски военен лагер, който през II век е преустроен в град. Периодът II-IV век се превръща в истински културен и икономически апогей.

През IV век селището вече е станало добре устроен късноантичен град, който е не само укрепен с крепостна стена, но и водоснабден чрез няколко глинени водопровода. Освен това градът се превръща в център на епархия, като към 458 година негов епископ на име Марциан става известен. През 586 г. Абритус става жертва на аварските набези и бива разрушен. През VII-VIII век на негово място се появява българско селище, съществувало до Х век.