По правило хората, които са убедени, че мозъкът им работи само на 10% не са много добре запознати какво точно се има предвид, когато се твърди това. Просто така сме устроени: винаги искаме да вярваме, че възможностите ни далеч надхвърлят онова, което се реализира в ежедневието. 10-те процента мит ли са? Всъщност – и да, и не. Всичко зависи от това какво точно означава „използване на мозъка“.
Обикновено използвайки мозъка, хората са склонни да разбират различните прояви на интелигентност – от решаването на чисто ежедневни задачи до създаване на произведения на изкуството и правенето на научни открития. В действителност интелектът и неговите проявления са само „повърхностната част на айсберга“. В крайна сметка, мозъкът е отговорен основно за функционирането на всички системи на тялото. И честно казано, за това как точно той прави това, все още не се знае много. Какво можем да кажем за научното и като цяло общочовешкото разбиране за участието на мозъка в такива явления като съзнание и мислене? ..
Делът на употребата на мозъка в обикновения живот на човек не може да бъде измерен. Откъде идва конвенционалното мнение за 10-те процента?
Когато на науката стана ясно, че мозъкът се състои от неврони, които са няколко милиарда в основния орган на човешкото тяло и тези неврони генерират електрически импулси, възниква въпросът дали всички го правят едновременно? Отговорът е получен на базата на изучаването на активността на малка група неврони и е разпределен към целия мозък като цяло. Оказва се, че във всеки момент импулсът активизира приблизително 10% от невроните, докато останалите са в състояние на покой. Естествено, учените са разбрали, че причината за такова поведение на неактивните неврони не е вродения им “мързел”, а фактът, че определени групи неврони контролират управлението на определени човешки действия. А тези, чиито дейности не са необходими тук и сега – получават възможност да „отдъхнат“.
Въпреки това, вътрешното съзнание мигновено интерпретира този факт в смисъл, че мозъкът се използва не само не напълно, но и с абсурдната част от само 10%. И дори сред гениите – до 20%!
Уви, това разбиране за използването на способностите на мозъка е фундаментално погрешно. Първо, намирането на начин за включване на неактивните в този момент неврони е малко вероятно да бъде възможно през следващите хиляда години на научното развитие. Второ, съмнително е, че някой ще търси подобен метод – в края на краищата, той не решава никакви проблеми на „интелектуализация” на обикновения човек. Нещо повече, ако си представим дори теоретичната възможност за „включване“ на невроните в покой, тогава нейното прилагане най-вероятно ще доведе до пагубни последствия за организма. Природата е създала мозъка оптимално, няма нужда да се търсят грешки в това „устройство” и да се правят опити те да се оправят!
Така че, може би единственият възможен и единствен истински път към умственото развитие е … самото умствено развитие. Чрез четене на качествена литература, изучаване на чужди езици, изучаване на история, занимания с изкуство и много други интелектуални дейности.
