Смята се, че първите правила за движение на пътя са разработени в Древния Рим с прякото участие на Гай Юлий Цезар. Той забранява на жените да карат колесници. Превозните средства били разделени на следните категории: колесници, каляски, колички, коне и носилки. По пътищата били монтирани колони, които показвали разстоянието до Вечния град. И в Русия цар Алексей Михайлович Романов се е ангажирал да поддържа ред по пътищата. Вероятно, за да се бори със задръстванията, той забранил на всеки, който има ранг под стотник да влиза в Кремъл на кон.
А императрица Екатерина Петровна забранила на ездачи в Санкт Петербург да използват не само звукови сигнали, но и нецензурен език. Нарушителите били третирани строго: благородниците били глобявани, а обикновените хора били бити. Можело и да се конфискува коня. В края на 19-и век велосипедът станал популярен в Русия. Но за да го управлява човек е било необходимо да се получи разрешение. Едва след полагане на изпит се издавала шофьорска книжка и регистрационен номер на велосипеда. На почтена възраст подобен сертификат получил известният руски писател Лев Толстой.
През 1865 г. в Англия е приет закон, според който скоростта на всички превозни средства в града не трябвало да надвишава три километра в час. Но извън града било позволено да се ускори до шест километра. Екипажът на колата трябвало да се състои от трима души, а един от тях не трябвало да бъде вътре в купето, а да върви пред автомобила с червен флаг, а през нощта – с фенерче. Това правило било в сила 31 години.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
