Един от основните удари по време на т. нар. „Велика френска революция“ бил насочен срещу църквата и свещениците. Много храмове, катедрали и манастири били разрушени, закрити или осквернени.
Обикновено се смята, че първите концлагери в световната история са създадени от англичаните по време на Втората англо-бурска война в Южна Африка (1899-1902). Но това е грешка. Първите концлагери се появяват в бунтовната френска област Вандея през 1793 г. и в тях хиляди свещеници били оставени просто да умрат от глад.
А ето какво пише френският абат Соломон за събитията в Париж през септември 1792 г.:
„Това беше огромна и напълно празна зала; светлината влизаше през прашните цветни витражи. Вместо мебели, в нея имаше само една стара пейка, на която едновременно можеха да седнат десет или дванадесет души. Свещениците ходеха нагоре-надолу по стаята по двойки и на малки групи. След общата молитва започнаме да се притесняваме как да получим обяд от тъмничаря. Събрахме по два франка на човек“.
Изведнъж някой започнал да удря силно по вратата и се чул гласът на тъмничаря, който крещял: „Народът идва към абатството и убива затворниците!“ Свещениците тичали насам-натам, бутали се един друг, плачели от страх. Отдалеч вече се чували виковете на тълпата. Някаква жена изкрещяла: „Те убиват всички, всички убиват…“
Стар свещеник от църквата „Сен-Жан-ен-Грев“, който стоял прав сред коленичилите си другари, готови за смърт, протегнал ръце над тях и започнал да чете на висок глас заупокойна молитва. От всички краища на залата се чули ридания, плач и стонове.
После всичко утихнало. Хората седяли на групи върху пода с кръстосани ръце. В гробната тишина се чували само монотонните удари на часовника на абатството, които сякаш измервали времето на агонията на нещастниците.
В единадесет часа вчерта отново силни удари разтърсили вратата. В залата нахлула тълпа пияни и кръвожадни „революционери“. Някои от тях носеха факли. Други започнали да бодат с пики свещениците, които се били скупчили в един ъгъл. После ги извели в двора. Там ударили със сабя стария свещеник на църквата „Сен Жан-ен-Грев“. Старецът залитнал и паднал. Тълпата го съсякла със саби, тъпчели го с крака и накрая го извлекли навън от залата. Другите свещеници, онемели от ужас и смъртно бледи, се притискали един към друг, подготвяйки се за същата участ.
След това революционерите убили по същия начин абат Бузе, който от вълнение успял да промълви само няколко откъслечни думи в своя защита. Дошъл ред и на останалите, които били намушкани с пики и насечени със саби.
От 63 свещеници тълпата пощадила само трима, сред тях и абат Соломон, от когото ни е останало описанието на тези зловещи събития. Как успял да се спаси? Ето неговия разказ:
„Реших да се отдръпна настрана, та тълпата да забрави за мен. Бяха останали малцина живи свещеници. Един след друг заклаха абат Жерве, секретаря на архиепископията, Страсбургския викарий, бедния свещеник от Отел Дийо, председателя на Върховния съвет на Корсика и още около четиридесет други. Беше навярно около 3 часа сутринта. Казвам „вероятно“, тъй като вече не обръщах внимание на часовника. Бях станал сякаш безчувствен при гледката на непрестанните убийства. Многобройни факли осветяваха картината на тези ужасни екзекуции. Чувствах смъртоносен студ в цялото си тяло и краката ми бяха ледени. Всичката кръв нахлу в главата ми: лицето ми гореше и когато навеждах очи, сякаш виждах огнения му цвят. Често докосвах с дясната ръка главата си. Докато обмислях начини за спасение, дърпах косата си толкова силно, че я изтръгвах с корените. Оттогава тя започна да пада на цели снопчета и аз оплешивях така, какъвто ме виждате сега“.
Абат Соломон не бил облечен в свещенически дрехи, което го спасило и запазило разказа му за историята.
В този ден, 20 септември 1792 г., били убити общо 84 души, включително 60-те свещеници.
