Към началото на I в. пр. Хр. учителската професия в Рим била доста дискредитирана. Най-ранният учител, споменат в римската история – магистър от град Фалерия (на 50 км от Рим), бил представян в театрални представления като отрепка, злодей и предател.
В епохата на империята, тоест, при Октавиан Август (63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр) и след него, началните учители имали лоша репутация и почтените граждани ги смятали почти за отпадъците на обществото. Това се дължало, преди всичко, на безразличието на държавата, която не контролирала изобщо тяхната дейност и нямала намерение да заплаща труда им. Плащали родителите.
Учениците учели в тесни и неудобни стаи, където ги събирали без разлика на пол и възраст – момичетата от 7 до 13 години, а момчетата от 7 до 15.
Такава разнообразна група се нуждаела, разбира се, от строга дисциплина. Това пораждало злоупотреба с телесни наказания, които постоянно подтиквали учениците към лицемерие и подлост, а в учителите събуждали садистични наклонности. Учителят по риторика Квинтилиан (35-96) тъжно отбелязва:
„Болката и страхът принуждават децата да вършат подлости, което ги кара самите те да изгарят от срам. Ще се изненадате, ако разберете до какви гнусотии изпадат надзорниците и учителите, използвайки правото си да бият учениците, както и постъпките, които нещастните ученици са принудени да вършат от страх“.
Така Indus litterarius – началното римско училище, по-скоро опорочавало децата, вместо да ги учи и поучава. Твърде рядко то им давало чувство за красотата на знанието.
Учебните часове започвали на разсъмване и продължавали до обяд без прекъсване. Това обикновено ставало под обикновен навес в павилион-палатка. Вътре прониквал уличният шум, от който ги делели само няколко слоя платно. Обзавеждането се състояло от маса за учителя и пейки или табуретки за учениците, черна дъска, навосъчени плочки за писане и абак (сметало). Децата ходели на училище всеки ден, с изключение на някои празници. Имало и лятна ваканция.
Задачата на учителя (ментора) била ограничена до формалното обучение в четене, писане и смятане. Разполагайки за целта с няколко години, той не се стремял да усъвършенства примитивните си методи. Съобщавал на учениците названията и реда на буквите, преди да им ги покаже. Когато те се научавали да ги различават визуално, им предстояло да ги подреждат в срички и думи. Учениците вижлади пред себе си образец и, понеже никой не ги бил подготвял, трябвало учителят да държи пръстите им със своята ръка, за да възпроизведат очертанията на буквите – така трябвало да минат безброй уроци, преди да придобият навици за обикновено копиране.
По математика се учели да смятат на пръсти: 1 плюс 2 на дясната ръка, 3 плюс 4 на лявата, след което преминавали към пресмятане с десетици, стотици и хиляди, като премествали малки камъчета, или „калкули“-те по съответните линии на абака.
Императорите през ІІ век, особено Адриан (76-138), поощрявали разпространението на началните училища и в най-отдалечените имперски провинции. С данъчни облекчения те насърчавали учители-доброволци да се заселват чак в Лузитания (дн. Португалия).
Но, като цяло, дори и в най-блестящата епоха на империята многобройните училища не изпълнявали ролята, която ние, например, сме свикнали да играят днешните. Учениците излизали от тях с малко практически познания, които при това бързо забравяли.
Ето защо през ІV век римският военен историк и теоретик Публий Вегеций се отчайва от големия брой неграмотни мъже, които попълвали легионите, без да умеят да преброят дори пръстите на ръцете си.
Колко точно са описали днешните училища,днешните остарели методи,днешните отегчени и некомпетентни учители и днешното безумно „учение“ от 1 до 12 клас,след което наистина учениците излизат крайно неграмотни и крайно невъзпитани!Сякаш живеем и ние в Древен Рим! Нищо не е променено,поне на 99%….