Към Х век в Западна Европа горната мъжка и женска дреха носела едно и също название – „блио“.
Дамското блио трябвало да приляга плътно към тялото, за да изглежда то крехко и грациозно. Блиото се състояло от 2 части: горната туника с кръгъл изрез около шията стигала до бедрата, където се прикрепвала към пола, която била на ситни плисета и се спускала чак до самата земя.
Те се шиели от два различни материала. За туниката най-често се използвала тънка муселинова тъкан или копринен креп. Шлейфът на полата понякога бил закрепван на гърба. Блиото се прошнуровало стегнато върху гърба или от двете страни на бедрата.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
