Чехословакия била една от онези европейски страни, които се предали на нацистка Германия практически без съпротива.
Предисторията на разчленяването на Чехословакия е свързана с Мюнхенското споразумение от 1938 г. между великите сили. Бездействието на Великобритания и Франция позволило на Хитлер първо да откъсне Судетската област и след това напълно да разчлени страната. След Германия също и Унгария предявила претенции към Чехословакия – по-специално за Южна Словакия и Подкарпатска Рус с градовете Ужгород и Мукачево. В подялбата на Чехословакия се намесила и Полша, която анексирала развитата в промишлено отношение Тешинска област. Автономната Словакия се откъснала и обявила независимост.
Командването на чешката армия също се примирило и не организирало съпротива срещу войските на вермахта – независимо, че Чехия разполагала с всички ресурси да окаже сериозна съпротива. Чешката армия била много добре въоръжена. Към септември 1938 г. тя имала на въоръжение 350 танка с 37-милиметрови оръдия. Въпреки, че тогава вермахтът разполагал с над 1000 танка, почти всички отстъпвали по въоръжение на чешките. Само 135 германски танка можели да се сравняват с тях. Чешките танкове били обединени в 4 бронетанкови дивизии. Чехия имала и много добри военно-въздушни сили, въоръжени с висококачествени изтребители и бомбардировачи.
Чехите разполагали и с много добри отбранителни съоръжения. Например, противотанковия „таралеж“ (известните три заварени релси, които сме виждали по филмите) е тяхно изобретение. На чешко-германската граница били оборудвани силни укрепления, които изненадали дори самия Алберт Шпеер, бъдещият министър на въоръженията на Третия райх. Общо на границата с Германия чехите били построили повече от 10 000 бункера и над 1000 форта, които защитавали танкоопасните направления.
Чешкото министерство на отбраната обаче не се възползвало от всички предимства, които чешката армия имала през 1938 година. Когато вермахтът навлязъл, той не срещнал никакви пречки.
Все пак, имало един-единствен случай на съпротива срещу германските нашественици – в град Мистек. Тамошните Чаянкови казарми били построени още, когато Чехия била в състава на Австро-Унгария. Те представлявали две 4-етажни тухлени сгради, плац и няколко стопански постройки.
Към пролетта на 1939 г. в казармите имало 4 роти, една полурота танкети (леки бронирани машини) и взвод бронеавтомобили. Военнослужащите били общо коло 300 войници и неколцина офицери. Командир на гарнизона бил подполковник Щепина. Много от войниците били новобранци. Боеприпасите били малко.
Вечерта на 14 март 1939 г. в Мистек влязъл немски батальон под командването на подполковник фон Роден. Около 18.20 часа немците предложили на гарнизона да се предаде.
Но чешките постове открили огън. Дежурният офицер лейтенант Мартинек обявил бойна тревога. Командването било поето от командира на 12-та картечна рота от Силезския полк капитан Карел Павлик.
Тогава капитан Павлик бил вече на 38 години. Колегите и войниците го определяли като отличен боен другар, „наш човек“, докато командването имало лошо мнение за него: смятало го за повърхностен, несериозен и недисциплиниран. Но изглежда, че именно тези качества на 14 март 1939 г. превърнали капитан Павлик в национален герой на Чехия.
Въпреки, че висшестоящото командване не дало заповед за защита на казармата, Павлик решил да действа на своя отговорност. Той разположил войниците си, въоръжени с пушки и картечници, покрай прозорците на казармите и заповядал да открият огън по германците. Скоро към тях се присъединили войници от други роти.
Докато Павлик командвал защитата на казармите, никой от останалите офицери не предприемал нищо. Командирът на батальона подполковник Щепина също мълчал.
Първата атака на немците срещу Чаянковите казарми била отблъсната. След това германските войници обстреляли сградите с противотанкови оръдия и минохвъргачки. После, с подкрепата на бронеавтомобил, започнала втора атака. Тя също била отбита.
Докато героичните войници от 12-та картечна рота отблъсквали германските нападения, командирът на 8-ми пехотен полк полковник Елиаш заповядал огънят да бъде прекратен и всички да се предадат на немците. „Своеволният“ капитан Павлик и този път проявил неподчинение – той пренебрегнал заповедта на Елиаш. Още известно време войниците на 12-та рота продължили да стрелят по германските позиции. Едва след като немците докарали подкрепления, а чехите привършили боеприпасите, капитан Павлик решил да се подчини на заповедта на командира на полка. Чешките войници капитулирали.
Самата битка продължила само около 30-40 минути. Защитниците на Чаянковите казарми успели да окажат сериозна съпротива на германците. Батальонът на вермахта загубил 24 души убити и ранени, а чехите – само 6 ранени.
Германците се отнесли хуманно към защитниците. Те разоръжили войниците и им позволили да се приберат в казармите, а офицерите били поставени под домашен арест…
Карел Павлик, който останал без работа след разпадането на чешката армия, скоро установил връзка с нелегалната организация „За родината“, която се занимавала с прехвърляне на офицери от разформираната чешка армия извън страната. Сетне Павлик се присъединил към организацията „Народна защита“.
След като през 1942 г. нелегални убили райхспротектора на Бохемия и Моравия Райнхард Хайдрих, Павлик бил арестуван от гестапо. При задържането му той оказал въоръжена съпротива, за което бил осъден на смърт, но присъдата била заменена с концлагер.
На 26 януари 1943 г. в концлагера Маутхаузен Павлик бил застрелян от охраната за неподчинение на заповедите.
Капитан Карел Павлик се оказал единственият от всички кадрови офицери на чешката армия, който вдигнал войниците си на съпротива срещу нацистките нашественици. След войната новото чехословашко ръководство не забравило заслугите на офицера. Той бил произведен посмъртно в полковник, а през 1999 г., послучай 60-годишнината от боя за Чаянковите казарми, Павлик бил посмъртно награден с медал „За храброст“.
