Животът на средностатистическия средновековен европеец бил кратък, изпълнен с рискове и не особено богат на забавления и развлечения. Въпреки това, и по онова време хората имали своите радости и веселби.
Повечето развлечения през Средновековието били много обикновени – но за някои от тях дори съвременият човек може да завижда на своите предци.
Едно от най-разпространените забавления в Европа през Средните векове били танците. Тогава танцували много и навсякъде: по улиците, площадите, пазарите и в таверните. Но имало и специални танцови къщи, които представлявали своеобразни клубове за хора от различни възрасти. Такива се намирали както в градовете, така и в селата. Те се отваряли предимно вечер. Там младите хора имали възможността да се покажат и да видят други свои връстници, да се запознаят и да прекарат приятна вечер.
Девойките и младежите обичали най-много да танцуват, изпълнявайки такива фигури, когато партньорът подхвърлял дамата нависоко и след това я хващал. Често госпожиците, за радост на присъстващите, се приземявали с вдигнати поли или скачали, разголвайки крака над общоприетото. В този момент някой се преструвал, че се е препънал и падал върху хубавицата под одобрителния смях на околните. Общо взето, имало много бира, музика и приятно общуване.
Друго развлечение на мъжете било посещение на публичен дом. Въпреки, че проституцията не била насърчавана нито от църквата, нито от светските власти, публичните домове били неразделна част от средновековните градове. Тези заведения се делели по нивото на обслужване и можело да бъдат насочени както към бедната, така и към заможната публика.
За мнозина съдържатели на такива домове това било добър начин да се събере първоначален капитал за откриване на почтена търговия или работилница. Публичните домове често били съвместявани с таверни, затова предоставяли широк спектър от услуги. Тук можело да се похапне и да се намери красавица за час. Но също и да се натъкнеш на сериозни проблеми, защото този „бизнес“ тогава, както и сега, бил доста криминален.
Едно от най-пъстрите, шумни и масови забавления в средновековна Европа били карнавалите, обикновено на Коледа и Великден. Те се провеждали в големите градове. На тези веселби хората идвали доста отдалече, често от десетки километри. За мнозина това бил най-големият празник, както и отдушник за социалното напрежение – докато карнавалът продължавал, можело безнаказано да се критикуват кралете и епископите, да се танцува до припадък и да се задяват минувачите под прикритието на карнавалната маска. Църквата не одобрявала карнавалите, считайки ги за сатанинска идея, но в същото време ги търпяла, защото представлявали клапан, който намалявал напрежението в обществото.
Друго популярно средновековно развлечение бил веселият „рицарски турнир“ с доспехи от кошници. В чест на големите празници гражданите и селските жители често устройвали забавления, имитиращи рицарски двубои или известни битки. За доспехи използвали кошници, а за мечове и копия всевъзможни предмети, подобни на тези оръжия. Често двубоите се водели на коне и „рицарите“, въоръжени с черпаци и тояги, се сблъсквали на „бойното поле“ доста силно. Тези забавления рядко минавали без контузии и цицини. Понякога бойците получавали даже смъртоносни наранявания. Но това не спирало никого, тъй като нито животът, нито здравето тогава имали особена стойност – човек можел да умре всеки момент поради най-различни фатални стечения на обстоятелствата: вражески нашествия, междуособни войни, епидемии, злополуки и др.
Посещението на обществена баня също било любимо развлечение. Противно на общоприетото мнение, градските бани през Средновековието били доста многобройни и онези, които нямали такава в дома си, ги посещавали редовно. Най-евтини били общите бани, където се къпели едновременно мъже и жени. В тях мъжките и женските зони били разделени със съвсем символични и условни прегради, затова къпещите се можели да се виждат взаимно в цялата си голота. За да се спазва формално приличие, посетителите трябвало да носят специални престилки. Но тези скромни „бански костюми“ въобще не пречели на любопитните да видят онова, което им било интересно за гледане.
