background img
апр. 5, 2019
414 Views

На лов за илоти

Автор:

Сред многото градове-държави на древна Гърция, Спарта била най-необичайна и странна. Само там били забранени занаятите, търговията и науката. Истинският спартанец можел да се занимава само със спорт и война.

За произхода на спартанците има две основни хипотези. Първата е, че това били гърци-дорийци, които нахлули, победили гърците-ахейци, но не ги превърнали в роби, а им оставили земята, задължавайки ги да предават част от реколтата и да хранят воините.

Другата хипотеза е, че това са библейски евреи – част от изчезналото „коляно Вениаминово“, които успели да се спасят след конфликт с всички останали еврейски колена. „Коляното Вениаминово“ било най-войнственото сред тях, което съвпада с описанието на спартанците. Любопитното още за този род е, че от него произхождат първият еврейски цар – Саул, както и свети апостол Павел.

Държавата Спарта се управлява едновременно от двама царе и на практика представлявала огромен военен лагер. Гражданите не сеели, не жънели, не отглеждали никакви храни. Но все някой трябвало храни цялата тази маса от професионални воини и семействата им, като работи на полето, пасе добитъка и прибира реколтата. С това се занимавали илотите.  Всеки възрастен спартанец имал на свое подчинение няколко семейства илоти, които били задължени да изхранват семейството на господаря си.

Разбира се, илотите не харесвали това състояние на нещата и всеки момент били готови да се бунтуват срещу поробителите си. Спартанците много добре разбирали това и се опитвали да ги държат в постоянен страх. Например, на илотите било забранено да имат оръжие дори за самоотбрана и за охрана на добитъка от хищници.

Било им забранено да пеят военни песни. И обратното, били насърчавани да пеят неприлични и нецензурни песни. Те били принуждавани насила да пият вино, а след това ги показвали на спартанските младежи в подкрепа на „аргумента“, че илотите не се различават от животните.

Но сред тях имало такива, които мечтаели за свобода и да освободят родината си от нашествениците. Спартанците ги издирвали и убивали.

Освен това, редовно се извършвал „лов“ на случайно срещнати илоти. В него участвали специални дружини от спартански младежи. Гръцкият историк Плутарх пише: „От време на време властите изпращали най-съобразителните  младежи, като им давали само къси мечове и най-необходимите хранителни запаси. През деня те си почивали, като се криели в уединени места, а нощем напускали убежищата си и убивали всички илоти, които срещали по пътищата. Често те обикаляли и нивите, като убивали най-здравите и силни илоти“.

Обаче, ако спартанецът не бил добре подготвен за ролята на убиец, а илотът се оказвал ловък и силен, ролите можели да се разменят. В този случай приятелите на спартанеца избивали всички илоти от съответното село.

Освен случайните нападения, участниците в тези отряди целенасочено проследявали потенциалните бунтовници и ги убивали. Сред илотите имало предатели, които доносничели за своите събратя и ги обричали на сигурна смърт. Срещу това доносникът се надявал да получи свобода и да престане да бъде илот.

Ловът на подозрителните илоти се подготвял старателно. За висше умение сред убийците се смятала способността да бъде проследена потенциалната жертва, да се промъкнеш и да я убиеш така, че дори да не види убиеца си. За да сторят това, спартанските младежи се обличали в дрехи, ушити от животински кожи и взети от убити илоти – те трябвало да носят такова облекло като знак за подчиненото си положение.

Целта на тези убийства била ясна: да се унищожат онези илоти, които биха могли да станат потенциални бунтовници, както и да бъдат сплашени останалите. Тайните убийства пораждали слухове за загадъчни призраци, от които човек не може да се скрие и които нощем идвали в колибите на илотите, за да накажат недоволните от спартанските господари.

Най-масов характер придобили убийствата от VIII до V в. пр. Хр. Тогава спартанците завладели съседния богат район Месения, превръщайки жителите му в илоти. По онова време 8-9 хиляди пълноправни спартанци се разпореждали с около 200 хиляди илоти. Опасявайки се от въстание на месенците, спартанците изпращали редовно отряди на тяхна територия, които се опитвали да открият в кои села на илотите антиспартанските настроения са най-силни. След това организирали нападения през нощта и избивали всичките им жители.

Понякога спартанците организирали масови убийства на илоти, без да се поколебаят да нарушат свои обещания. Така например, през 425 г. пр. Хр. те обявили, че онези от илотите, които са направили нещо добро за Спарта, могат да се запишат в специални списъци, след което най-достойните от тях ще бъдат освободени. Тукидид описва какво се случило после:

„Чрез това лакедемонците (другото име на спартанците) изпитвали илотите, понеже смятали, че всеки, който се смята за най-достоен за освобождение, вероятно ще се бунтува срещу потисничеството. Така били отделени около две хиляди души. С венци по главите им, сякаш вече освободени, тези илоти обикаляли храмовете, но скоро изчезнали и никой не знае каква съдба ги сполетяла“.

Съдейки по факта, че измамените илоти изчезнали безследно, явно всички те били избити.

Практиката на лов и убиване на илоти приключила с общия упадък на Спарта. Първо тя била победена в битка с Тива, а след това, както и останалата част от Елада, завладяна от Рим.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title