Повечето съвременни учени смятат, че Троянската война се е водила в периода 1240–1230 гг. пр. Хр. Нейната реална причина вероятно било търговското съперничество между Троя и съюза на микенските царе.
В древността гърците вярвали в правдивостта на митовете за Троянската война. Всъщност, ако се абстрахираме от действията на боговете в „Илиада“ и „Одисея“, тези поеми изглеждат като подробни военни репортажи и исторически хроники. Омир дори посочва дълъг списък от кораби, които били тръгнали срещу Троя.
Другояче разглеждали този въпрос историците от ХVІІІ–ХІХ вв. Позицията им била, меко казано, скептична: за тях “Илиада” и “Одисея” представлявали художествени литературни произведения, сюжетът на които е измислен от началото до края.
Както знаем, това предубедено мнение било силно разклатено от разкопките на германския археолог-любител Хайнрих Шлиман. Той бил убеден, че героите на Омир са истински исторически фигури. Още от детството си Шлиман бил дълбоко впечатлен от трагедията на Троя и мечтаел да намери този загадъчен град. Син на пастор, той се занимавал с бизнес в продължение на дълги години, докато един ден спестил достатъчно пари, за да започне разкопки. През 1871 г. Шлиман отишъл в северозападната част на полуостров Мала Азия, в областта, която в древни времена се нарича Троада и където, според описанията на Омир, се намирала Троя. Гърците я наричали още и Илион, откъдето идва и названието на поемата – „Илиада“. През XIX век тези земи принадлежали на Османската империя. Като се договорил с турското правителство, Шлиман започнал разкопки на хълма Хисарлък, чието географско положение съответства на описанието на Омир.
Късметът му се усмихнал. Хълмът криел развалините на не един, а цели 9 града, които се сменяли един друг в продължение на 20 века.
Шлиман провел няколко експедиции в Хисарлък. Решаваща била четвъртата. Археологът сметнал за Омировата Троя селището, което се намирало във втория слой отдолу нагоре. Така, за да го достигне, Шлиман трябвало да разруши останките на най-малко още 7 градове, които съдържали много ценни находки. Във втория слой Шлиман открил Скейските порти; кулата, от която Елена показвала на цар Приам гръцките вождове; двореца на Приам, както и съкровище със златни и сребърни украшения.
Откритията на Шлиман разтърси научния свят. Нямало съмнение, че Омир е разказвал за истинска война.
Продължаването на разкопките от професионални археолози обаче дало неочакван резултат: градът, който Шлиман сметнал за Троя, бил с 1000 години по-стар от Троянската война. Самата Троя, ако, разбира се, това била тя, Шлиман „измел“ заедно със 7-те по-горни пласта. Неговото прочуто изявление, че той „погледнал Агамемнон в лицето“, също се оказало погрешно. В гробовете лежали хора, които живели няколко века преди Троянската война.
Но най-важното: находките показали, че древната цивилизация, която Шлиман представил на света, била далеч от гръцката архаика на „Илиада“ и „Одисея“. Тя била по-стара, доста по-висока като степен на обществено развитие и много по-богата.
Омир писал (или както твърдят историците – пеел) стиховете си 500-600 години след края на микенския свят. Той дори не можел да си представи огромни дворци с водопровод и стенописи, в които се трудели хиляди роби. А показвал начина на живот на хората по свое време. Но за съжаление, след нахлуването на дорийските варвари от север и разрушаването на дотогавашната гръцка цивилизация, светът на Омир вече представлявал просто жалки, полуразрушени останки от миналото.
Затова и царете, за които ни разказва той, живеят само малко по-добре от обикновените хора. Дървените им къщи, обкръжени с палисада от колове, имат пръстен под, таванът е покрит със сажди.
На прага на двореца на Одисей има купчина тор, върху която лежи любимото му куче Аргус. Женихите на Пенелопа – тоест, цветът на аристокрацията по онова време, сами колят и дерат животните за сватбения пир. Царят на приказно богатия народ на феаките – Алкиной, има само 50 робини, които мелят брашно, и 50 тъкачки. Дъщеря му Навзикая с приятелките си сама пере бельо край морето. Царицата Пенелопа също преде и тъче заедно със слугините си.
Животът на героите на Омир е патриархален и прост. Бащата на цар Одисей – Лаерт, сам копае земята с мотика, а принц Парис пасе стада в планините и там среща трите богини, които спорели коя е най-хубава…
Около разкопките на Троя все още кипят спорове. Дали Шлиман е намерил истинския град? Благодарение на откриването и разчитането на документи от архивите на хетските царе е известно, че хетите търгували с Троя и Илион. Обаче хетските писари твърдят, че това са два различни града в Мала Азия и ги наричат Труис и Вилус.
Но, така или иначе, в резултат от разкопките на прибързания и не много внимателен любител-археолог Шлиман, светът за пръв път се запознал с микенската култура.
