Феновете на фантастичната кино-приказка „Междузвездни войни“ несъмнено се изпълват с отрицателни емоции само при споменаването на думата „империя“. „Имперските щурмоваци“, „имперските изтребители“, „имперските бази“ – всички тези словосъчетания предизвикват негативните чувства на почитателите на Люк Скайуокър, принцеса Лея, капитан Хан Соло и другите герои, които се борят срещу зловещата Галактическа империя. Това е напълно разбираемо.
Но, за разлика от киното, в историята отношението към империята е малко по-друго. Дори, може да се каже, доста по-различно.
Всяка държава от Античността до ден-днешен в хода на своето развитие и ако успеела да достигне нужното ниво, неизменно се стремяла да стане империя. Независимо дали си го признава или не.
Отличителите черти на империята са: голяма територия, силна армия, централна власт и няколко, често десетки и стотици, народи, обитаващи нейната територия.
В случая, за нагледност, може да се спомене друг филм – прочутия „Герой“ на китайския режисьор Чжан Имоу с Джет Ли в главната роля. Между другото, мнозина кинокритици го определят като „най-изящният филм в историята на световното кино“. По сюжета на филма героят на Джет Ли преодолява всички препятствия, успява да се доближи до злодея-император на необходимото разстояние, за да го убие – и в последния момент се отказва. Героят решава да остави императора жив, защото разбира целта, която си е поставил той – да покори всички враждуващи помежду си царства и народи „под небето“, като възцари мир, хармония и спокойствие между тях. Във филма се визира легендарният китайски император Цин Ши-хуанди, основател на „Поднебесната империя“.
С други думи: героят подарява живота на владетеля, за да му даде възможност да създаде империя. Персонажът на Джет Ли разбира, че, за да се прекратят кървавите междуособни войни сред различните народи, е необходима здрава централна власт.
Необходима е империя.
Днес, най-вече поради чисто идеологически причини, терминът „империя“ наистина е изпълнен с отрицателен смисъл. Но, ако се вгледаме внимателно и непредубедено в историята, ще видим, че именно имперските периоди в развитието на едно общество са най-уредените и благополучните, с най-високо ниво на материален, социален и културен просперитет. Сега ние до ден-днешен се ползваме от законите, създадени от Римската империя и нейното източно продължение – Византия, които закони служат за фундамент на цялото съвременно право в най-различни държави.
Самата България в даден, макар и кратък, период от своето развитие би могла да се разглежда като империя – условно това е началото на управлението на кан Крум (803 г.) до края на царуването на кан Пресиян (852 г). Тогава в българските земи влизат по-голямата част от днешна Румъния, голяма част от Украйна, части от Унгария и Сърбия заедно с всички народи, живеещи по тези земи.
Главната опора на империята, разбира се, винаги била нейната армия. Тя осигурявала границите срещу вражески нападения, завоювала нови земи, била гаранция срещу вътрешни бунтове, метежи и размирици. Е, понякога сама предизвиквала такива размирици, когато осъзнавала своята сила и се намесвала в борбата за политическа власт – както, например, преторианците в Древния Рим; но, така или иначе, военни преврати по цял свят съществуват и в нашето съвремие…
Всяка имперска армия, или поне нейното професионално ядро, се отличавала най-вече със своята стройна организация. Достатъчно е да се спомене македонската фаланга на Александър Велики, „безсмъртните“ на персийските шахове, римските легиони и византийските катафракти, армията на китайската империя Цин с твърдата си дисциплина, унификация на оръжия и униформи; „старата гвардия“ на Наполеон, прославените хусари и лейб-гвардейци на Руската империя.
Тъй като повечето империи се създавали и базирали предимно на военната сила, не е изненадващо, че бойните действия и победи се превръщали в основни теми на изкуството от имперската епоха. Може би най-известният пример са барелефите на храма в Пергам, един от най-големите градове в елинистическия свят – които барелефи днес се намират в Британския музей.
Триумфалните арки на Рим, запомнящите се стели с барелефи и хвалебствени текстове на асирийските царе, знаменитата Бехистунска стела, описваща подвизите на персийския цар Кир – всичко това е пропаганда на военната мощ на империите.
Имперските войски не само завоювали, но също контролирали превзетите територии и ги защитавали от нашествия. Подразделенията се настанявали на гарнизони в стратегически важните места във всички области на империите, но най-вече по границите им – където играели не само военна, но и колонизационна роля. Такива са военните селища с по 10 хиляди войници по времето на китайската династия Хан в „Западните земи“ – по Пътя на коприната, селищата на ветерани от армията на Александър Велики, римските военни лагери. Цяла мрежа военни гарнизони обграждала районите, контролирани от империята на ацтеките в днешно Мексико.
Римляните и китайците отишли най-далеч в организацията на граничната сигурност. Легионите създали „лимес“ – система от военни крепости и укрепления, свързани с мрежа от пътища по границите на империята. Китайците пък, започвайки от епохата Цин (III в. пр. Хр.), в продължение на няколко века построили Великата китайска стена, за да защитят вътрешните райони на Небесната империя от северните номади. Впрочем, историците до днес спорят дали е имало сериозна полза от нея…
Селищата на ветераните на Александър Македонски постепенно се превърнали в ядра на редица днешни градове в Средна Азия – Мерв, Газни, Херат, Термез… А лагерите на римските региони дали основата на Кьолн, Виена, Бон, Йорк и още много съвременни европейски градове.
