Феновете на фантастичната кино-приказка „Междузвездни войни“ несъмнено се изпълват с отрицателни емоции само при споменаването на думата „империя“. „Имперските щурмоваци“, „имперските изтребители“, „имперските бази“ – всички тези словосъчетания предизвикват негативните чувства на почитателите на Люк Скайуокър, принцеса Лея, капитан Хан Соло и другите герои, които се борят срещу зловещата Галактическа империя. Това е напълно разбираемо.
Но, за разлика от киното, в историята отношението към империята е малко по-друго. Дори, може да се каже, доста по-различно.
Всяка държава от Античността до ден-днешен в хода на своето развитие и ако успеела да достигне нужното ниво, неизменно се стремяла да стане империя. Независимо дали си го признава или не.
Отличителите черти на империята са: голяма територия, силна армия, централна власт и няколко, често десетки и стотици, народи, обитаващи нейната територия.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/rk2d6bbtmna-710x568-3.jpg)
В случая, за нагледност, може да се спомене друг филм – прочутия „Герой“ на китайския режисьор Чжан Имоу с Джет Ли в главната роля. Между другото, мнозина кинокритици го определят като „най-изящният филм в историята на световното кино“. По сюжета на филма героят на Джет Ли преодолява всички препятствия, успява да се доближи до злодея-император на необходимото разстояние, за да го убие – и в последния момент се отказва. Героят решава да остави императора жив, защото разбира целта, която си е поставил той – да покори всички враждуващи помежду си царства и народи „под небето“, като възцари мир, хармония и спокойствие между тях. Във филма се визира легендарният китайски император Цин Ши-хуанди, основател на „Поднебесната империя“.
С други думи: героят подарява живота на владетеля, за да му даде възможност да създаде империя. Персонажът на Джет Ли разбира, че, за да се прекратят кървавите междуособни войни сред различните народи, е необходима здрава централна власт.
Необходима е империя.
Днес, най-вече поради чисто идеологически причини, терминът „империя“ наистина е изпълнен с отрицателен смисъл. Но, ако се вгледаме внимателно и непредубедено в историята, ще видим, че именно имперските периоди в развитието на едно общество са най-уредените и благополучните, с най-високо ниво на материален, социален и културен просперитет. Сега ние до ден-днешен се ползваме от законите, създадени от Римската империя и нейното източно продължение – Византия, които закони служат за фундамент на цялото съвременно право в най-различни държави.
Самата България в даден, макар и кратък, период от своето развитие би могла да се разглежда като империя – условно това е началото на управлението на кан Крум (803 г.) до края на царуването на кан Пресиян (852 г). Тогава в българските земи влизат по-голямата част от днешна Румъния, голяма част от Украйна, части от Унгария и Сърбия заедно с всички народи, живеещи по тези земи.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Bulgaria_under_Presian-1-710x865-1.jpg)
Главната опора на империята, разбира се, винаги била нейната армия. Тя осигурявала границите срещу вражески нападения, завоювала нови земи, била гаранция срещу вътрешни бунтове, метежи и размирици. Е, понякога сама предизвиквала такива размирици, когато осъзнавала своята сила и се намесвала в борбата за политическа власт – както, например, преторианците в Древния Рим; но, така или иначе, военни преврати по цял свят съществуват и в нашето съвремие…
Всяка имперска армия, или поне нейното професионално ядро, се отличавала най-вече със своята стройна организация. Достатъчно е да се спомене македонската фаланга на Александър Велики, „безсмъртните“ на персийските шахове, римските легиони и византийските катафракти, армията на китайската империя Цин с твърдата си дисциплина, унификация на оръжия и униформи; „старата гвардия“ на Наполеон, прославените хусари и лейб-гвардейци на Руската империя.
Тъй като повечето империи се създавали и базирали предимно на военната сила, не е изненадващо, че бойните действия и победи се превръщали в основни теми на изкуството от имперската епоха. Може би най-известният пример са барелефите на храма в Пергам, един от най-големите градове в елинистическия свят – които барелефи днес се намират в Британския музей.
Триумфалните арки на Рим, запомнящите се стели с барелефи и хвалебствени текстове на асирийските царе, знаменитата Бехистунска стела, описваща подвизите на персийския цар Кир – всичко това е пропаганда на военната мощ на империите.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Animation_Rise_And_Fall_Romans_753BC-1453AD_2-710x454-1.jpg)
Имперските войски не само завоювали, но също контролирали превзетите територии и ги защитавали от нашествия. Подразделенията се настанявали на гарнизони в стратегически важните места във всички области на империите, но най-вече по границите им – където играели не само военна, но и колонизационна роля. Такива са военните селища с по 10 хиляди войници по времето на китайската династия Хан в „Западните земи“ – по Пътя на коприната, селищата на ветерани от армията на Александър Велики, римските военни лагери. Цяла мрежа военни гарнизони обграждала районите, контролирани от империята на ацтеките в днешно Мексико.
Римляните и китайците отишли най-далеч в организацията на граничната сигурност. Легионите създали „лимес“ – система от военни крепости и укрепления, свързани с мрежа от пътища по границите на империята. Китайците пък, започвайки от епохата Цин (III в. пр. Хр.), в продължение на няколко века построили Великата китайска стена, за да защитят вътрешните райони на Небесната империя от северните номади. Впрочем, историците до днес спорят дали е имало сериозна полза от нея…
Селищата на ветераните на Александър Македонски постепенно се превърнали в ядра на редица днешни градове в Средна Азия – Мерв, Газни, Херат, Термез… А лагерите на римските региони дали основата на Кьолн, Виена, Бон, Йорк и още много съвременни европейски градове.