Бартоломео Португалецът се радвал на слава не просто като обикновен пират – а едва ли не в качеството си на пиратски „интелектуалец“. Защото именно той бил автор на прочутия „Пиратски кодекс“, една от първите книги с правила, които трябвало да спазват морските разбойници. Към този кодекс те се придържали дълго след неговата смърт.
Ако попаднел в ръцете на испанците, неговата съдба била предопределена: да увисне на бесилката. Но в края на краищата той винаги в последния момент успявал да се изплъзне от студената прегръдка на смъртта. Легенди се носели по Карибите това как този пират, без да умее да плува, избягал от испански плен. Ето какво разказва пиратският летописец Ексквемелин в своята книга „Пиратите на Америка“:
„Корабът на испанците, който разгромил пиратите на Бартоломео и заловил главатаря им, пристигнал в град Кампече. Търговците веднага се качили на борда, за да благодарят на капитана, задето ги избавил от страшния морски разбойник. Те разпознали заловения пират, който сеел ужас по цялото крайбрежие с убийствата, пожарите и грабежите си.
На другия ден градският съдия отишъл на кораба и помолил капитана да му предаде разбойника. Капитанът се съгласил, но никой нямал смелост да придружи пиратския главатар в града. Испанците се страхували, че той ще избяга, както вече се случвало неведнъж, и го оставили на борда, докато на следващия ден издигнат бесилка, за да го обесят.
Тъй като португалският и испанският език си приличат, пиратът добре разбирал за какво си говорят, като подслушвал моряците – така узнал каква съдба му подготвят. Но и без да подслушва, сигурно се досещал. Затова решил да избяга. Ала тъй като не умеел да плува, взел два меха от вино и здраво ги запушил с коркови тапи. През нощта, когато всички, с изключение на стража, който го наблюдавал, заспали, пиратът опитал да се изплъзне, но не успял. Тогава се втурнал към стража и прерязал гърлото му, а той нямал време дори да издаде звук. Разбойникът се хвърлил с меховете във водата и се добрал до сушата. После се скрил в джунглата.
На следващия ден войниците още сутринта слезли на брега, за да хванат пирата. Но хитрецът ги наблюдавал отдалече. Цели четири дни трябвало да седи високо по дърветата, за да не го забележат. Когато войниците се върнали в града,той тръгнал по крайбрежието към град Ел Голфо де Тристе.
Дотам вървял четиринадесет дни. Това било трудно пътуване, пиратът страдал от глад и жажда – нали не можел да върви по утъпкания път, където испанците щели да го заловят. Той нямал храна и залъгвал глада, като хващал в потоците малки рибки, които на вкус са като сурови охлюви.
По пътя трябвало да прекоси голяма река, но като не можел са плува, му хрумнало нещо, за което никога не би се сетил в обикновени времена. Намерил на брега стара дъска, изхвърлена от вълните. Върху нея имало няколко гвоздея. Той избил гвоздеите с камък и ги наточил така, че станали остри и можели да режат добре. С тяхна помощ нарязал лико, завързал няколко дървесни ствола и направил сал, с който прекосил реката. Така се добрал до Тристе, където срещнал пиратски кораб от Ямайка“.
Но, макар и знаменит пират, Бартоломео Португалецът не успял да се възползва разумно от богатствата, които бил награбил. Ексквемелин така завършва описанието на неговата одисея в „Пиратите на Америка:
„Много пъти с безразсъдна смелост нападал испанците, но не получил, съдейки по всичко, много печалба от грабежите си, защото го видях да умира в най-голяма нищета“.
Бартоломео Португалецът приключил земния си път в Ямайка през 1669 г.
