Историята за могъществото на Ацтеките е вдъхновяваща и една от най-забележителните в световната история.
Центърът на цивилизацията на Ацтеките е била Мексиканската долина, огромна долина на около 2200 м над морското равнище. Империята на ацтеките е включвала много градове.Най-големият от тях е бил столицата Tenochtitlan. Ранните заселници са правили дървени салове които покривали с кал и посявали семена като по този начин ставали здрави от корените и така правели земята по солидна за строене в блатистата местност.
Историята за могъществото на Ацтеките е вдъхновяваща и една от най-забележителните в световната история. Те са били относително непозната група от хора които са дошли в долината през 12 и 13 век и са били най-могъщите в Америка до идването на испанците през 16-ти век.
За първите Ацтеки се знае много малко, те не са пазили писменни записи.Историята им се предавала от уста на уста, от поколение на поколение. Легенда гласи, че са дошли от остров наречен Aztlan, което означава Бяла местност.
В ръкописа Tira de la Peregrinacion, наречен и Migration Scrolls пише, че Ацтеките напускат остров Aztlan, който е описан като остров насред езеро, а в центъра на острова е имало седем храма. Ацтеките вярвали, че са били „избраните“ на Huitzilopochtli. Те вярвали, че Huitzilopochtli, тяхният бог на войната ги закриля в търсенето на обещаната земя.
През 12-13-ти век Ацтеките се разполагат в Мексиканската долина, водени от вожда си Tenoch. Били са слаби, дрипави хора, който са се изхранвали с крадена храна, насекоми и змии. Били са мразени и отхвърляни от всички останали обитатели на долината заради варварските си и некултурни навици. Местили са се от едно място на друго.В началото на 14-ти век, Huitzilopochtli казал на Tenoch да заведе хората си да живеят на блатист остров в езерото Texcoco. Когато стигнали там видяли орел кацнал на кактус израснал от скали или пещера оградена с вода. На това място построили техния град и правели жертвоприношения в чест на Huitzilopochtli. Градът който построили нарекли Tenochtitlan, градът на Tenoch.
В ранното развитие на Tenochtitlan, живота на Ацтеките бил много труден на това неприятно място.Tenochtitlan е бил на мочурлив остров с ограничени ресурси, те построили няколко колиби от слама и кал и няколко малки храма.Ацтеките трябвало да работят постоянно за да поддържат градът. Напрежението между тях и останалите хора в съседство останало. Въпреки това, Ацтеките работели упорито за да подобрят начина си на живот.Те усвоили земеделска система за обработване на земята наречена Chinampas и за кратко време островът се превърнал в плодовита и високо продуктивна местност.
С разрастването на империята, занаятчии и работници били доведени в Tenochtitlan за да разширят града. Забивали огромни дървени колове в меката земя за да осигурят здрави основи за новите сгради. Използвали са камъкът Tezontli за да строят сградите върху нестабилната земя. Въпреки тази предпазливост, по-големите храмове и дворци често потъвали в земята. В резултат на това, по-старите сгради се поправяли продължително или се строели нови направо върху старите.
През 1376 г. Ацтеките разбрали, че трябва да изберат император от кралско потекло, за да вдъхнат респект у съседите им. Те избрали за император мъж на име Acamapichtli. Той имал връзка с последните владетели на Culhuacan и родословието му е чак от времето на великия водач Quetzalcoatl.
През 15-ти век военната сила на Ацтеките се увеличила.От малка група от наемници те станали мощна и дисциплинирана военна сила. Също така и сключили примирие със съседните Texcoco и Tacuba – Тройният Алианс. Градът Tenochtitlan се разраснал и процъфтял.
Към края на властването на Tenochtitlan през 1520 г, 38 провинции са били превзети и подчинени и плащат данък. Някои от племената по границата останали силно независими. Това улеснило испанският капитан Кортез да ги победи. Жреците предричали, че ще умрат, но Montezuma владетеля на Ацтеките, мислел, че Кортез е върнал се бог. Когато испанците видяли златните дарове които Montezuma им изпратили, поискали да завземат града. Испанците победили Ацтеките и почуствали за свой дълг да унищожат всяка следа напомняща им за тях. Малкото ацтеки останали и днес, продължават своята култура.
