Светът на карибските пирати бил обитаван от всевъзможни разбойници. Сред тях имало луди храбреци, ловки мошеници, буйни гуляйджии, закоравели пияници, свирепи бандити, способни на най-необуздана ярост.
Някои от пиратите били изключително безмилостни и жестоки. Само споменаването на имената на тези чудовища било достатъчно жителите на крайбрежните градове да се вцепеняват от страх, сякаш към тях идвали изчадия от ада.
Такъв бил и Черната брада – Едуард Тийч. Този кръвожаден пират плавал във водите на Атлантика, но зловещата слава за неговите „подвизи“ се разнесла по цялото карибско крайбрежие.
Предполага се, че Едуард Тийч е роден в Бристол през 1680 г. – но според друга версия, родното му място е остров Ямайка, а семейството на бъдещия пират било много почтено и уважавано.
Истинската му фамилия била Дръмонд. По време на войната за испанското наследство (1701-1814) той плавал на каперски кораби (частни плавателни съдове, упълномощени от държавата да водят военни действия). Обаче след прекратяването на военните действия каперството било забранено – и Тийч станал пират. През 1716 г., заедно с Бенджамин Хорниголд, той започнал да плава по атланТийческото крайбрежие на Северна Америка, като командвал малък шлюп – боен кораб с до 24 оръдия. През 1718 г., близо до остров Мартиника, Тийч превзел голям френски търговски съд, преоборудвал го в 40-оръдеен боен кораб и го нарекъл „Отмъщението на кралица Ана“ като спомен за прекрасните дни на грабежи по време на управлението на британската кралица Ана Стюарт (1702-1714).
Скоро Хорниголд приел амнистия, а Тийч с ескадра от 3 кораба продължил да пиратства.
Едно от най-известните му нападения било върху град Чарлстън (Южна Каролина). Тийч влязъл внезапно в пристанището и пленил 8 кораба с ценни товари и богати пътници. Поискал огромен откуп за пленниците, също и лекарства, тъй като на корабите му имало много болни – тогава сред моряците често върлувал скорбут, но все още никой не знаел, че се предизвиква от липса на витамини по време на дългите плавания и се лекува с пресни плодове, обикновено лимони.
По време на преговорите разбойниците нагло се разхождали из Чарлстън и тормозели местните жители. Градската управа се подчинила, дала искания откуп и лекарства – само и само да се отърве от неканените гости.
През юни 1718 г. в залива Тонсейл, Северна Каролина, „Отмъщението на кралица Ана“ претърпял корабокрушение, а екипажът му бил спасен от другите два кораба. Тогава между пиратите избухнала свада, за чиято причина няма сведения. След известно време Черната брада се явил пред губернатора на Северна Каролина, приел обявената амнистия и… тръгнал отново да граби мирни кораби.
Той бил колоритен оригинал във всичко – от външния си вид до непредвидими действия. Неговият съвременник капитан Джонсън пише:
„Физиономията на капитан Тийч беше изцяло покрита с гъста растителност, която веднага привличаше вниманието. Тази брада ужасяваше цяла Америка. Беше черна, а нейният собственик я беше довел до такива чудовищни размери, че изглеждаше сякаш извира от очите му. Тийч имаше навик да я заплита в малки плитки с панделки, които прехвърляше зад ушите си. По време на битката окачваше на всяко рамо широк ремък с по три пистолета, а под шапката си пъхаше фитили, които висяха и почти докосваха бузите му. Очите му по природа бяха диви и свирепи. Невъзможно е да си представим по-ужасна фигура от този бесен човек, който можеше да се сравни само с фурия от ада“.
Груб, свиреп и безумно смел, Тийч притежавал оригинално чувство за хумор с много мрачни нюанси. Веднъж, докато пиел с приятели в каютата си, извадил два пистолета, заредил ги и поставил под масата. Само един от компанията се досетил какво ще се случи и хукнал да бяга от каютата. Черната брада духнал свещта и започна да стреля в тъмното. За щастие, първият пистолет засякъл, но куршумът на втория улучил един от пиратите – Израел Хендс, в коляното и го направил инвалид. После Тийч се похвалил, че просто искал да разбере дали приятелят му има „късмет“.
Този див човек водел корабен дневник, който за съжаление все още не е открит. Известни са само два фрагмента: „1718. Ромът свърши. Братството е абсолютно трезво. Някакво дяволско объркване цари сред нас. Негодниците замислят нещо. Много от тях плещят, че трябвало да се разделим“.
И след известно време: „Плених търговски кораб. На борда имаше много пиячка. Аз загрях дяволски братството и сега всичко е наред“.
Но Тийч не успял да развихря зловещия си хумор много дълго. В средата на ноември 1718 г. наказателна експедиция от два военни шлюпа под командването на лейтенант Робърт Мейнард открила кораба му в залива Окракок (Северна Каролина).
Въпреки численото превъзходство на военните, Тийч нямал намерение да се предаде. Прикрит от плитчините на залива, той спокойно стоял на котва, чакайки шлюповете да се доближат на разстояние оръдеен изстрел. Най-накрая сметнал позицията си за изгодна и тръгнал в атака към кораба на Мейнард. Пиратите хвърлили върху палубата факли и бутилки със запалителна смес и се втурнали на борда. Разгоряла се ожесточена битка.
Тийч и Мейнард стреляли един в друг, пиратът бил ранен. Двамата извадили саби и се били, докато успешен напад на Тийч не обезоръжил лейтенанта. Черната брада вече се готвел да нанесе фатален удар на врага си, но един от моряците го улучил в шията. Тийч продължил да се бие и едва втори пистолетен изстрел от упор го повалил мъртъв на палубата.
По тялото на пиратския главатар преброили 25 рани. Отрязали главата му и я окачили под бушприта (предната греда с платна на носа на кораба), а след това я изложили на площад във Вирджиния.
