Когато се говори за приключение, на повечето хора първата мисъл е острови, пирати, съкровища. Въображението веднага се отправя на пътешествие до далечни, непознати земи, втурва се да плува през морета и океани, за да достигне тайнствени острови, които крият чудни съкровища. По света има много острови, както големи и известни, така и малки и необитаеми. Те са пръснати на различни места по океани, морета, реки и езера. Но и тук, в България има острови. Макар не много и не особено големи, те също отделени от сушата, крият своите тайни.
На територията на нашата страна има регистрирани 78 острова. От тях 16 острова по Българското Черноморие и 62 острова по река Дунав. Днес ще говорим за нашите черномоски острови и по-конкретно за петте най-големи от тях.
Остров Свети Иван
Остров Свети Иван (Св. Йоан) е най-големият черноморски остров. Той се издига на 33 m надморска височина, има площ 0,66 km2 и се намира на километър от брега на Созопол. Островът е необитаем, обрасъл с треви и храсти и на пръв поглед изглежда пуст. Сред ниската растителност обаче се крият древни руини, следи от периоди на подем и разруха. През всички изминали векове тук са съществували храмове, разрушавани от набезите на хората и времето и издигани отново. Остров Св. Иван е бил свещено място още по времето на древните траки. В античните векове тук е имало голям храмов комплекс с внушителна бронзова статуя на Аполон. В ранното средновековие е бил изграден храм на Света Богородица, който вероятно е бил част от по-голям манастирски комплекс.
Днес сред тревите може да се видят руините от крепостни стени и останките на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча”. Манастирът е бил културно средище за разпространение на християнското просвещение. Построен е през 1263 г.
През XIV век византийският император Йоан V Палеолог издавал грамота, която обявала манастира за царски.
Тежки времена за православния храм настъпили през османския период, когато на няколко пъти комплекса бил унищожаван напълно. Манастирът е сринат окончателно през 1629 г., за да не стане убежище на казашките пирати. Монасите се изселили на остров Халки. По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. на остров Свети Иван е действал руски лазарет.
През 2010 г. в развалините на манастира са открити мощи на Свети Йоан Кръстител.
Днес на острова има функциониращ сонарен фар, който е част от навигацията по Южното Черноморие.
Остров Свети Кирик
Следващ по големина е остров Свети Кирик (Кирик и Юлита), който има площ 0,08 km2 и е разположен само на само на 250 m северозападно от Созопол.
Св. Кирик е обитаем и е най-застроеният български остров. От 1927 г. островът е свързан с континенталната част, чрез вълнолом. Това поставя под въпрос дали все още трябва да се възприема като остров.
На острова се намират руините на 6 храма от различни епохи. Останките на средновековния манастир „Св. Св. Кирик и Юлита” са дали името на острова.
След Ньойския мирен договор, на България е било забранено да има редовна армия, и на острова е построено училище за “рибари”. В него са били прехвърлени кадрите от военноморското училище във Варна. На острова има масивни военни сгради.
Днес остров Свети Кирик е част от архитектурния резерват “Созопол”.
Остров Света Анастасия
Остров Света Анастасия е с площ 0,022 km2 и е на 6 km от Бургас. Островът е изграден от вулканичне скали. Природните условия са създали каменни образувания с форми на гъба, дракон, кораб и порта на слънцето.
На острова се намира единственият запазен средновековен манастир. В него има музей, представящ историята му. Към манастира има и църква „Успение Богородично”.
Островът е ставал жертва на нападения от казаци и тук са настанявани турски войски за охрана на брега от руския флот.
В периода между 1945 и 1990 г., островът се нарича Болшевик. След преврата от 9 юни 1923 г. манастирът е превърнат в затвор и тук са изселени над 130 политически дейци.
На остров Света Анастасия има има навигационен фар, лекарна с билкови напитки, ресторант и къща за гости.
Интересен факт е, че на острова са снимани два филма. През 1958 г. Рангел Вълчанов е снимал тук филма „На малкия остров„, а през 2010 г. режисьорът Камен Калев заснема българо-шведската филмова продукция „Островът„.
Остров Свети Петър
Остров Свети Петър е с височина около 9 m, площ 0,015 km2 и е в непосредствена близост до остров Свети Иван. Има вероятност преди време да са били едно цяло, разрушено от морските стихии.
Остров Свети Петър е наричан още “Островът на птиците”, заради гнездящите там птици. На острова са намерени следи от параклис и керамика.
Остров Свети Тома
Св. Тома е с площ 0,012 km2 и е на 200 m от брега, в община Приморско.
Преди време островът е бил известен под името Фидониси. Предполага се, че Св. Тома е живял тук, защото са намерени руините на параклис, с името на светеца. Според някои източници на острова е имало и параклис на Светата Троица, а вероятно и други светилища през вековете.
Остров Свети Тома е част от резерват „Ропотамо” и има редки растителни и животински видове. Известен е още и като Змийският остров, заради големия брой змии, живеещи тук. На острова няма извор със сладководна вода.
Носят се легенди, че острова е бил свърталище на пирати и тук те криели заграбените съкровищата.
Интересен факт е, че на острова виреят кактуси, които не са типични за нашите географски ширини. Те са попаднали тук през 1933 г., когато цар Борис III лично ги е засадил.
Другите черноморски острови са сравнително малки по площ, някои дори се наричат скали, но все пак са регистрирани за острови.
Старият Несебър
Може би за да сме изчерпателни е добре да споменем и за Стария Несебър, който е изключително богат на исторически забележителности резерват. Днес старата част на Несебър не е остров. В наши дни той е свързан със сушата чрез укрепен път върху провлак, което го прави полуостров. Пътят е изграден върху естествена пясъчна връзка, която е свързвала острова с континенталната част през ХХ век. Такава брегова форма се нарича томболо – бивш остров, който е естествено свързан чрез тънка пясъчна коса. С времето, вследствие на движенията на морската вода острова се свързва с пясъчна връзка.
Времето и природните сили са способни да изграждат и рушат. Да създават и поглъщат острови, да откъсват земя от сушата, както и да ги свързват.
Островите будят въображението на мечтателите и авантюристите. Само човек да иска да се впусне в приключение, ето… Съвсем наблизо българските острови дават такава възможност. Да се откъснеш от сушата, от ежедневието, от всичко познато и да стъпиш на късче земя – докосвайки се до уникална природа и исторически забележителности.
