Специално разузнавателно звено, създадено от император Констант в римската провинция Британия, се оказало толкова секретно, че до ден-днешен все още е невъзможно да се разбере дали въобще е имало някакви полза от него? Също така не е съвсем ясно кои са били римските воини-аркани – загадъчни рицари на плаща и кинжала, страховити европейски нинджи, които ужасявали враговете си – или просто неудачен опит за създаване на нов вид бойни части…
През 83 г. римляните построили укрепления в северната част на острова, като така отрязали скотите и пиктите от романизираната Британия. После, вече при император Адриан, през 122 г. там била издигната каменна стена, наречена „Стената на Адриан“. Непокорената северна част на острова била оставена на мира.
Тези земи станали център на съпротивата против римляните. Оттук варварите извършвали нападения, които подтиквали римляните да предприемат някои мерки, за да избягнат неприятности. Тъй като най-разпространеният метод за шпионаж – с помощта на търговци, тук не действал, било необходимо да се прибегне до други методи за разузнаване. Понякога сведения се получавали от племена, не толкова агресивно настроени срещу римляните. Това било насърчавано, тъй като принципът „разделяй и владей“ не бил отменен. Но този метод бил несигурен и непоследователен.
По онова време близко разузнаване се провеждало от кавалеристи, които в случай на опасност можели бързо да се върнат в укрепленията. В началото на ІІІ-ти век зад стената се появила мрежа от специфични блок-постове, където се криели подразделения от т. нар. „експлоратори“ (съгледвачи, разузнавачи). Тяхната задача била своевременно да откриват вражески шпиони или малки вражески единици и да ги унищожават. В случай на среща с превъзхождащи сили, трябвало да се оттеглят в своите мини-крепости, да изпратят сигнал за опасност – гълъби или пратеници, и да се държат.
В началото на 343 г. пиктите и скотите пробили защитата на Стената на Адриан, разрушили част от укрепленията и нахлули във вътрешността на страната. „Експлораторите“ проспали както подготовката, така и началото на това голямо нашествие…
Начело на войските в Британия пристигнал император Констант. Той успял да изтласка враговете обратно и да възстанови укрепленията. След това императорът разпуснал „експлораторите“, тъй като те не изпълнили задачата си. Вместо тях сформирал нещо съвсем ново, което не се използвало никъде другаде в империята – агентурна разузнавателна служба.
Един крайно интересен момент, който възбужда интереса на любителите на конспирации: в писанията на древния римски историк Амиан Марцелин има информацията за създаването на тази единица и нейното разформиране – но онази част от летописите, която съдържа подробности за функциите и дейността й, изчезнала мистериозно…
Очевидно агентите на Констант трябвало да проникват в непокорните племена зад стената, да узнават тайните им проекти, да провалят анти-римските планове, да устройват заговори срещу вождовете, да унищожават водачи на борбата срещу Рим. Така новосъздадените воини-аркани били това, което по-късно ще нарекат шпиони и диверсанти.
Най-вероятно те били набирани сред романизирани британци и малодушни пленници от пиктите и скотите, които се съгласявали да се върнат сред своите и да служат като тайни римски агенти. Предвид високите очаквания и широкия спектър от задачи, работата на арканите вероятно е била добре платена.
Но идеята на Констант не помогнала особено на римската администрация – пиктите и скотите, както прекосявали стената, така и продължавали да го правят. В същото време военните командири не вярвали на информацията, доставяна им от тайнствените агенти „аркани“. В резултат през 367 г. варварите пробили отново Стената на Адриан и стигнали чак до Лондон.
Военачалникът Теодосий, баща на бъдещия византийски император Теодосий Велики, ги отблъснал обратно зад стената.
Благодарение на неговите победи, Великобритания още 40 години останала в границите на Римската империя. Преди да замине за столицата, Теодосий разформирал специалните подразделения на воините-аркани. Причината била, че той със сигурност узнал как те работят повече за своите съплеменници, издават им плановете на римляните и действат главно за собствения си джоб, вместо за интересите на Рим. Бившите шпиони устроили заговор срещу него, който бил разкрит и провален…
Днес все така сведенията за тези загадъчни древни воини са ограничени и крайно оскъдни. Сега в историческите компютърни игри те са превърнати в елитни супергерои със силна броня и страшни маски, ужасяващи врага. Дали това е непознаване на историята или желание за украсяване на древната римска армия (която изобщо не се нуждае от подобни украшения), не се знае.
Краткият исторически период, в който действали тези специални римски части, не е разгледан достатъчно подробно в историческите хроники, за да имаме пълна представа за тях. Дали са били предатели или искрено са служили на Римската империя, дали са провеждали тайни операции или просто са гледали да получават заплатите си, без да се напрягат особено?
И най-вече: защо от хрониката на Амиан Марцелин е изчезнало описанието на техните действия и кой е имал интерес да го укрие от любопитните историци?
Воините-аркани явно неслучайно служели в секретни части, щом и досега пазят тайните си.
