Облогът или, както е известен, „хващането на бас“, далеч не е от вчера. Желанието да се обзаложиш с някого съпровожда хората още от древността.
Перла в оцет. Един от най-древните облози в историята бил между Клеопатра и нейния римски любовник Марк Антоний. Веднъж египетската царица заявила, че може да изпие вино за 10 милиона сестерции само за една вечеря. Антоний само поклатил недоверчиво глава и се обзаложил.
Но Клеопатра е останала в историята не толкова с красота (повечето древни летописци твърдят, че не била особено хубава), а най-вече с ума и интелигентността си. Това, между другото, явно означавало, че не хвърля думите си на вятъра. Така било и с облога. В самото начало на вечерята пред нея поставили чаша винен оцет. Клеопатра извадила от ухото си голяма черна перла – която била известна с огромната си цена, и я потопила в чашата. Калциевият карбонат на перлата влязъл в реакция с оцетната киселина, разтворил се в нея, отслабил я, и в края на вечерята полученият коктейл вече можел да се изпие – което царицата и направила. Марк Антоний признал, че е загубил облога.
Между другото, съвременните учени наскоро доказаха възможността за този химически опит. Оказало се, че са необходими около 24 часа, за да се разтвори средно голяма перла в оцетна киселина. Предполага се, че докато стояла в ухото на Клеопатра, перлата се затоплила до температурата на човешкото тяло, което ускорило реакцията.
Да влезеш в Белия дом.
Кой друг, освен президентът на САЩ, може да влезе когато и както си иска, в Белия дом? Това се запитал известният американски чернокож баскетболист Шакил О’Нийл. Той се обзаложил с един от треньорите си, че ще може да „отиде на гости“ на президента Барак Обама без покана – просто като спре колата си на входа и разбута охраната.
Според условията на залога баскетболистът не трябвало никому да се обажда предварително (самият той признал, че има приятели в охраната на Белия дом), нито да казва името си или да използва сила. Ако загубел, трябвало да направи 1000 лицеви опори. По време на пътуване до Вашингтон Шакил предал телефона си на треньора, хванал такси и отишъл да щурмува резиденцията на Обама.
По-късно той разказвал пред репортери: „Те ме познаха и казаха: „Здравей, Шак! Радваме се да те видим, но не можем да те пуснем“. Аз им отговорих: „О`кей, разбирам“. Звездата от НБА уверявал, че наистина изобщо не бил обиден. Същият ден обаче в неговия акаунт в Twitter се появило съобщение: „Току-що не ме пуснаха в Белия дом. Защо-о-о-о?“. Може би емоциите му били заради 1000-та лицеви опори, които треньорът любезно му позволил да раздели на части по 30.
Жените и Балзак.
Балзак смятал себе си за познавач на жените и често забавлявал своите приятели, като съставял подробна биография на някоя интересна непозната, срещната на улицата.
Веднъж той с приятел се разхождал в парка. Пред тях вървели две дами, които представлявали удивителен контраст. Едната била блондинка, красавица с прекрасна фигура и благородни обноски – а другата плоска, непохватна брюнетка с грозна шапка. Балзак заявил, че е готов да се обзаложи: блондинката е коренна парижанка „с истинска парижка походка“; сигурно тя има неколцина богати любовници, бездетна е и води красив живот. А брюнетката според него била англичанка, вероятно икономка на русата дама; тя има едно дете, плод на грешка на младостта, което живее с баба си; и едва си изкарва хляба. Приятелят му приел облога – плащане на сметката за вечеря в добър ресторант.
Писателят отишъл при дамите и се запознал с тях. Но колкото повече те отговаряли въпросите му, толкова повече си развалял настроението. Оказало се, че блондинката е немкиня, почтена майка на две деца, съпруга на известен дипломат. А брюнетката била французойка, актриса с леко поведение, която нямала нищо против „да вечеря с господата“. Балзак едва успя да се отърве от нея. Въобще, този ден той не извадил късмет с вечерята.
Лунният залог.
Когато Нийл Армстронг направил първата си крачка на Луната, ликувала не само цяла Америка, но и един доста скромен британец. Името му било Дейвид Трелфол. Девет години преди това събитие, през 1960 г., той отишъл в букмейкърски офис с 10 лири в джоба и идеята да заложи на нещо налудничаво. От списъка, който му предложили, избрал опцията, че човек ще кацне на Луната през следващите 10 години. Залогът бил 1 към 1000. Десет паунда не били малка сума за онова време: месечната заплата на един работник била 30–40. Независимо от това, Дейвид ги заложил. През 1969 г., по-малко от година преди изтичането на 10-годишния период на залагането, американците кацнали на Луната. С част от спечелените 10 хиляди лири Трелфол си купил луксозен спортен автомобил. Усмивката на Съдбата обаче се превърнала в злобна гримаса: след по-малко от година той загинал в автомобилна катастрофа с новата си кола.
Сценарият. Известният италиански писател Тонино Гуера (сценарист за филми на Тарковски, Антониони, Фелини) се обзаложил, че ще напише сценарий за „най-краткия филм в историята на киното“. Условието било филмът да трае само 10 секунди. На другия ден писателят донесъл своя сценарий. Той бил следният:
„Жена гледа напрегнато телевизия. На екрана показват изстрелването на космическа ракета. Следва отброяване: 10… 9… 8… 7… 6… 5… 4… Виждаме нейното лице, което отразява буря от емоции. В последните секунди тя вдига слушалката, набира номер и със старта на ракетата казва в телефона: „Любими, чакам те! Мъжът ми току-що замина!“
