През ХІV век италианският поет Франческо Петрарка, подкрепен от други възрожденски хуманисти и философи на Ренесанса, определил Ранното Средновековие ( с условни граници 476–1000 г.) като „Тъмните векове“ – и оттогава този период започнал да се описва в мрачни краски като епоха на варварство и разпадане на „истинската култура“.
Към Високото Средновековие (1000–1300 г.) отношението на почитателите на античните Гърция и Рим също било скептично – смятали го за период на жестокост и религиозен фанатизъм, който във всичко отстъпвал на римската цивилизация. Тоест, проявявали чисто идеологически подход към осмислянето на историята: заменяли обективните факти със собствената си оценка за тях.
Всъщност, като се започне от VІІІ век, след улягането на вълната от Великото преселение на народите, Средновековието било време на съзидание и творчество. До ХІV век християнството, с неговите идеи за човешката душа, греха, милосърдието и писмеността се разпространило от фиордите на Гренландия до Урал.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
