Любима тема на учени и любители на загадките по света е изчезването на Атлантида. Те се хващат за всяка намерена подводна находка и всяка следа за потънала суша, за да открият най-накрая тази изгубена древна земя. Напоследък на много места се говори за изгубения черноморски остров Кианида. Според исторически източници, той е бил с размерите на остров Тасос, който е с площ площ от 380 km². Това не е никак малък остров, но е малко за да бъде Атлантида. Това не прави изчезналия остров по-малко интересен. Всичко свързано с появяване и изчезване на острови е интересно за изследователите. Фактът, че любознателни хора по света се вълнуват от изчезнал остров по нашето черноморие, е показателен факт за неговата значимост.
Затова нека видим каква е мистерията покрай изчезването на остров Кианида.
Този остров ясно може да се види на древна карта, създадена от Птолемей. Картата е комплект от карти на света, направени от учения и публикувани през 15 век. На карта за черноморската зона е изобразен остров Кианида (Синьо-зелен, Цианида).Островът е ориентиран изток-запад, а в южната му част има голям залив.Островът е разположен пред нос Тиниад, приблизително на половината път между Аполония (Созопол) и Босфора.
Освен картата има споменаване на острова в съчиненията на древните историци.Херодот, описвайки похода на Дарий през Тракия, споменава, че флота минава през Босфора на север, покрай Киана, до устието на река Великден (Дунав). В едно от съчиненията на Софокъл, с това име се наричат скали край Босфора.Древногръцкият историк и географ Страбон дава по-подробна информация за Киана.Той пише, че това са два острова, разположени в близост до Босфора (на разстояние приблизително 266 км ).За тези скали споменават и други древни автори, като казват за тях, че това са две черни скали, където винаги кипят водовъртежи.
Според Птолемей, Кианида е сравнително голям остров, според други автори това са два острова (две скали) на Кианей.Възниква въпросът: става ли дума за един и същ обект, описан по различни начини, или Цианида и Кианей са съществували самостоятелно?Днес на посоченото място няма остров, нито каквито и да е скали.
Български учени, изучаващи тази историческа загадка, започнали с идентифицирането на нос Тиниад, изобразен от Птолемей.Какво е настоящото му географско местоположение?Ако погледнете картата, южно от Созопол, можете да видите участъци суша, вдадени в морето и образуващи малък полуостров.Според Птолемей нос Тиниад влизал в морето много по-забележимо от другите.Днес на това определение най-много отговаря Маслен Нос.На картата на Птолемей, северно от нос Тиниад, има два града – Тонзос и Перонтик.Няма съмнение, че Тонзос наистина е съществувал.Открити са монети с образа на Август и изсечен надпис: „Тонзос“.Но няма консенсус за това къде точно се е намирал този град.Освен това някои учени определят местоположението му далеч от брега на Черно море.
Разкопки на Маслен Нос, доказват, че на тези места е имало древно селище.Нищо обаче не показва, че това са руините на Тонзос.
Има предположение, че настоящият нос Игнеад (на турска територия) може да е бил нос Тиниада.Фактът, че той е с по-скромни размери от Маслен Нос, може да се обясни с промени в бреговата ивица през последните две хиляди години.
Може ли Птолемей да е направил грешка, изобразявайки контурите на острова, според нечии истории?В този случай би трябвало да се признае, че подобна грешка е допусната и от други древни автори, включително тези, които са живели преди Птолемей.Грешката изглежда малко вероятна.По времето на колонизацията на черноморското крайбрежие от елините, корабите често минавали през Босфора.Тъй като древните мореплаватели предпочитали да плуват на сравнително кратко разстояние от брега, първите забележителности на изхода от Босфора за тях, без съмнение, били остров Кианида и нос Тиниада.Следователно е невъзможно да си представим, че уважаеми учени от древността, дават описание на несъществуващи обекти по пресичания морски път.
След краха на древните цивилизации, в продължение на много векове, никой не се е занимавал с изготвяне на морски карти. И когато през XV – XVI век карти започнали да се появяват, те вече не съдържали нос Тиниад и островът, разположен срещу него.
В търсене на отговор на загадката на Кианида, през последните десетилетия са предприети изследвания на морското дъно. В хода на тези проучвания е установено, че на пет километра от брега на нос Игнеада, на плитко има подводни скали. Може би това е остатък от изчезналия остров? Ако се наложи картата на Потолемей върху съвременната карта, местоположението на липсващият голям нос съвпада с нос Игнеада. Откритите подводни скали на 4-5 км от днешния нос, по-вероятно е да са част от някогашния нос. Защото островът би трябвало да е още по-навътре в морето.
Все пак на базата на цялата тази събрана информация и констатации, българският професор Диньо Канев направил хипотеза през 1982 г.Някога (поне през V в. Пр. Н. Е.) пред нос Игнеада (Тиниада) е съществувал остров Кианида, който по-късно е очертан от Птолемей на неговата известна карта.Южните брегове на Кианида били подложени на постоянно влияние на морски течения.Към това трябва да се добави ерозията на бреговата ивица под действието на морския прибой, особено разрушителен по време на силни бури.Трябва също така да не се забравя, че острова е бил в доста активна сеизмична зона.Въз основа на всички тези фактори, с течение на времето южният залив прониквал дълбоко в острова, превърнал се в пролив и разделил Кианида на две части. Тези части по-късно се превърнали в два острова (скалите Кианей), а след време и напълно изчезнали.
Имало ли е населени места в Кианида? Това не се споменава в древни писмени източници. Но не е изключено да е имало. Днес на съществуващите, макар толкова по-малки острови по черноморието ни има руини от крепости и манастири. По цялото черноморие във водата се откриват следи от древни селища, потънали градове и интересни археологически находки. Това показва, че бреговата ивица преди векове е била по-навътре в морето, както и че тук са действали природни сили, способни да променят релефа и да заличават градове, носове и дори големи острови.
