В тази рубрика ви запознаваме с най-забележителните рицари на европейското Средновековие – както истински, така и тези от легендите.
–
Едуард Черният принц, роден на 15 юни 1330 г., бил най-големият син на английския крал Едуард III. Наричали го Едуард Уудстокски по мястото на раждането му. Прякорът „Черният принц“ се появил чак през ХVІ век и, според една версия, се свързва с цвета на неговата броня. Има и друга хипотеза: бил наречен „Черен“, защото по време на походите си във Франция позволил на войската си да разграби цяло село и не се опитал да попречи на мародерите.
Заедно с баща си, Едуард воювал по фронтовете на Стогодишната война срещу Франция. Той станал известен след битката при Креси през 1346 г., където командвал дясното крило на английската армия. Неговите дружини, съставени главно от прочутите английски стрелци с лък, отблъснали 16 атаки на френските рицари – но не поискал помощ. Когато обърнали внимание на баща му на неговото тежко положение, кралят отговорил, че той трябва сам да заслужи званието рицар. И принцът го заслужил блестящо.
През 1355 г. Черният принц предвождал английската армия в Лангедок, Южна Франция, където спечелил редица победи. През ноември същата година дошли пратеници на папата, които се опитвали да примирят противниците. Едуард ги принудил да чакат два дни и в крайна сметка ги отпратил без никакво обяснение. Понеже не бил сигурен в по-нататъшния успех, той решил да отстъпи. Походът през 1355 г. не бил завоевание, чието запазване щяло да струва много скъпо.Той бил просто демонстрация на сила.
Следващата 1356 г. Черният принц си спечелил собствена гръмка слава след битката при Поатие, където бил начело на английската армия.
Въпреки че френският крал Жан II Добрият бил събрал войска от 50 хиляди души, а английската наброявала едва 8-10 хиляди, дисциплината и съгласуваността на действията на бойците на Черния принц се оказали решаващи.
Отначало Едуард се поколебал, предвид разликата в броя на войниците, и предложил на французите мир, 7 години да не воюва против тях и да върне всички земи и плячка, които бил завзел дотогава. Но те високомерно отказали – прекалено вярвали в победата си.
Английските стрелци с лък отново показали своята ефективност в битката с френската армия, която се състояла от разпръснати отряди на кралски васали, които не знаели как да действат заедно и не били свикнали да се подчиняват на централно командване.
В сражението при Поатие Едуард поставил стрелците си сред храсти на мястото, където пътят, по който се движели французите, излизал на широка равнина. Зад близкия хълм бил скрит конен английски отряд.
Когато французите тръгнали в атака, тесният проход се оказал задръстен от хора и коне, английските стрели се сипели на облаци върху тази маса, а неочаквано налетялата английска конница окончателно ужасила френската армия, която се превърнала в хаотична тълпа. В интерес на истината, тук се оказало, че английските стрели невинаги пробивали рицарските брони. Но стрелците не трепнали, а поразявали с копия и мечове конете на препускащите сред тях французи, като сами били прикрити зад блатисти участъци.
Загинал целият цвят на френското рицарство: 2426 рицари и 16 барони. Повечето от другите били убити по време на бягството. Общо френските загуби възлезли на около 16 хиляди души. Плененият френски крал Жан ІІ Добрият бил заведен в Бордо, а после в Лондон, където Едуард му позволил да води обичайният за един такъв владетел начин на живот. Било сключено примирие с Франция за две години, а британците се сдобили с огромна плячка.
Впоследствие Черният принц застанал начело на английската армия в Аквитания, Южна Франция, и провел множество успешни военни операции. През 1359 г. Черният принц отново участва във военната кампания на баща си в Северна Франция, присъствал на подписването на мир в Бретан.
През октомври 1361 г. Едуард се оженил за братовчедка си Йоана, вдовица на Томас Холанд, граф Кент. Историкът Фроасар твърди, че това бил брак по любов и, че кралят не знаел предварително за него. Независимо от това, Едуард III потвърдил избора на сина си и през юли 1362 г. му прехвърлил всичките си владения в Южна Франция заедно с титлата Аквитански принц.
Така Едуард се озовал в Аквитания, близо до испанските земи. Когато кралят на Кастилия Педро Жестоки бил изгонен от страната си, Черният принц бил изпратен в Испания, за да възстанови изгнаника на престола. Той повел към Кастилия английски, аквитански и бретонски рицари заедно с наемници. През 1367 г. армията на Едуард победила френските войски на Бетран дю Жесклен, които бранели интересите на опонентите на Педро Жестоки.
Кастилският крал си възвърнал престола, но противно на своите обещания, не платил военните разходи на Едуард. Испанската експедиция изтощила армията на принца, подкопала здравето му и опустошила хазната. Болен и разочарован, Едуард се завърнал в Аквитания и наложил тежки данъци на населението, за да изплати дълговете си. Благородниците от Аквитания се обърнали за помощ към френския крал, който все още бил смятан за сюзерен на тези земи. Шарл V призовал Едуард на съд, но той отказал да се яви.
Войната започнала отново. Черният принц командвал войските, легнал на носилка. Изтощен от нелечима болест, той страдал от раните си. През 1371 г. се завърнал в Англия, където станал ръководител на опозицията, насочена срещу фаворитката на възрастния крал Алис Перърс и нейните привърженици – но умрял в разгара на борбата, една година преди баща си. Престолът на крал Едуард III бил наследен от единствения оцелял син на Черния принц, Ричард II.
