Джулиано Салваторе е един от националните герои на Сицилия. Двадесет годишен, той се качил в планините, обявявайки война на богатите, които експлоатирали населението на острова. Политиците и предателството на близките му са отговорни за неговата гибел, покрай която още има неясноти.
Убийства заради торба с жито
През лятото на 1943 г. съюзническата армия изхвърлила от Сицилия германските части и италианските войски, верни на Мусолини. Заради войната на острова имало недостиг на храна, а по-голямата част от местното население се занимавало с контрабанда на храна. 20-годишният Салваторе Джулиано не бил изключение. Салваторе бил роден в бедно и голямо семейство, затова още от ранна възраст му се е наложило да работи с баща си на полето.
Когато проблема с недостига на храната много се задълбочил, той започнал незаконно да доставя храна на съседите. През нощта на 2 септември 1943 г., Джулиано се опитал с муле да внесе торба със зърно, в родния си град Монтелепро. Четирима карабинери блокирали пътя на младежа. Обявили го за контрабандист и започнали да го обиждат. Както истински сицилианец, Салваторе бил беден, но горд човек. Той извадил пистолета си и открил огън.
Резултатът от престрелката бил един убит и един ранен карабинер, а Джулиано избягал в планината. Властите не можели да хванат младежа, но решили да арестуват негови роднини и приятели. През февруари 1944 г. беглецът нахлул в градския затвор и след като убил пазач, освободил заложниците. Осем приятели и млади роднини на Джулиано го последвали в планината. Салваторе станал командир на четата и назначил за свой заместник, братовчеда си – Гаспаре Пишота.
Не бандит, а благороден разбойник
Джулиано с четата си ограбвали именията на местни аристократи, земевладелци и чиновници. Богатите хора били вземани за заложници и освобождавани срещу откуп. Представители на италианската администрация също попаднали в ръцете му. Салваторе раздавал част от откраднатите пари и продукти на бедните в околните села, което го направило популярен сред хората. По целия остров се носели слухове за партизанския му отряд. Сицилианците разказвали легенди за благородството на Салваторе и неговата любов към обикновения народ.
Хората криели бойците на Джулиано в домовете си и му давали информация. Популярността му не пострадала дори, при репресиите срещу десетки жители, които лидерът заподозрял в предателство и служене на властите. Отрядът на Джулиано нараствал. Освен синове на бедни селяни към него се присъединили и професионални бандити и истински престъпници.
Всемогъщата сицилиянска мафия също подкрепяла Салваторе. Доновете харесвали дръзкия му характер. Те му осигурявали прикритие и поели преговорите за откупите на заложниците. Естествено срещу дял.
За свободата на Сицилия
След няколко години на партизанска война, Джулиано се свързал с политическия ъндърграунд на острова, който се борел за независимостта на Сицилия от Рим. Той бил поканен да се присъедини към движението за свобода на Родината. Салваторе се съгласил, но поискал 10 милиона лири. След споразумението, той получил ранг на полковник от „Самостоятелна доброволческа армия на Сицилия“.
Джулиано Салваторе станал политическа фигура, която още по-високо повдигнала доверието на неговите другари и селяни. Бойците му отправяли призиви към хората, атакували постовете на карабинери и войници, изземали оръжие и боеприпаси за бъдещата освободителна война. Войските правели засади на партизаните и стреляли към планините с минохвъргачки.
Кървав майски ден в Сицилия
През 1946 г. Италия от монархия се превръща в република. Новото правителство обявило амнистия, която не включвала четата на Джулиано. На острова били въведени допълнителни войски, които систематично унищожавали сепаратистки групи. В същото време мафията не била докосвана. Римските политици сключили неформален съюз с местните лидери и те помогнали на властите. Салваторе останал без подкрепата на престъпниците. Той се опитал да се разбере с комунистите, но те го измамили.
На 1 май 1947 г. Джулиано и неговите бойци открили огън на комунистическа демонстрация в град Портела дела Гинестра. Убили 11 души, включително четири деца. 33 демонстранти били ранени. Всички жертви били обикновени селяни.
Хората започнали да се разочароват от своя герой. Партизаните застреляли местни комунисти, карабинери и през лятото на 1948 г. убили петима видни мафиоти. След масовата екзекуция, бившият Робин Худ бил взет на сериозно. Всички мъже над 15 години били депортирани от родния му град, а в борбата срещу бандата хвърлили местните войски с танкове.
Краят на Джулиано Салваторе
През юли 1950 г. в центъра на Кастелветрано, полицията показала трупа на 27-годишния Салваторе. Карабинерите обявили, че са застреляли бандита при гореща престрелка, но това не било вярно. Джулиано бил убит докато спял, от братовчед си, неговата дясна ръка, който бил станал агент на властите.
Много местни политици и мафиози били свързани с лидера на сепаратистите. Ако Салваторе бил изправен пред съд, показанията им били застрашили главите на мнозина. В замяна на помилване, на Писчот било наредено тихо да убие братовчед си, което и направил. Но предателят бил измамен, той получил доживотна присъда в затвора. През 1954 г. Пишот бил отровен в затвора в Палермо.
Живот след смъртта
След смъртта на Салваторе Джулиано, той се превръща в легендата на Сицилия. За него са написани филми и романи. Една от книгите е написана от Марио Пузо, автор на „Кръстникът“.
Години по-късно внукът на легендарния престъпник, Пино Шортино издава книгата си, в която твърди, че дядо му оцелява и се премества в Съединените щати, където живее до дълбока старост. Всъщност Гаспаре убил двойник, а самият Салваторе избягал и дори се прибрал вкъщи за погребението на майка си и сестра си.
Веднага след смъртта на Салваторе много журналисти обърнали внимание на външното несъответствие между мъртвия и живия бандит. В Италия планирали да проведат допълнителни ДНК изследвания върху останките на Джулиано, но това така и не било направено. Ако Салваторе е оцелял, то ролята на братовчед му в историята се променя драстично. Заради Салваторе, Гаспаре се е пожертвал и се озовал доживотно в затвора. Тогава може би през 1954 г. той също не е умрял от отровата, а смъртта му е били инсценирана за да напусне затвора и да се присъедини към Джулиано в САЩ.
Днес Сицилия е популярна дестинация за туристи от цял свят. Мафията все още не е победена, но влиянието й върху живота на хората е минимално. Милиони пътници годишно посещават региона заради неговата природа, история и живописните сицилиански градове, в които доскоро е властва престъпността.
