Продължаваме с изброяването на психичните разстройства на съвременните хора, за които дори не сте знаели, че съществуват.
Прочетете тук първата част на статията
Синдром на взривяващата се глава
Още от името става ясно, какво изпитват хората, страдащи от това разстройство. Според един от пациентите, в главата му внезапно се появява шум, който нараства и става все по-силен и силен, докато не се чуе звукът от експлозия. Всичко това е придружено от ярки проблясъци на светлина пред очите. Изглежда, като че някой наблизо е взривил бомба.
Най-често пристъпите на синдрома на експлодиращата глава се появяват преди лягане. Освен това някои хора ги изпитват веднъж в живота, докато други – няколко пъти на нощ.
За съжаление, учените все още не са успели да проучат подробно това разстройство и следователно неговото лечение понастоящем не съществува.
Библиомания
Библомания е абсурдна любов на човека към книгите. За да получи желаната книга, човек с това разстройство може лесно да извърши престъпление, да открадне или да я получи чрез измама.
В къщите на библиомана има цели колекции от различни книги. И това далеч не винаги са редки издания на любими автори. Пациент с това разстройство може да закупи абсолютно всяка литература, която на първо място ще му хареса от външния вид.
Трихотиломания
Трихотиломанията е натрапчиво желание на човек да скубе коса от себе си или от други хора. Това може да бъде коса на главата, веждите или дори мигли. То се среща при хора, които са преживели тежък стрес, или при пациенти с психични заболявания. Най-често при жените.
Няма специфични лечения за трихотиломания. За да се спаси пациентът от обсесивното желание за премахване на космите по тялото, се използват стандартна психотерапия и медикаменти за лечение на депресия и тревожност.
Синдром на нарушено възприятие на собственото тяло
Това психично разстройство се наблюдава при здрави като цяло индивиди, които изпитват желание да нанесат тежки наранявания на себе си – да ампутират ръка, крак, да се лишат от зрение и да променят физическите форми на тялото.
Синдромът е тясно свързан с ксеномелия – разстройство, при което човек чувства, че един или повече крайници не са свързани с тялото му. Пациентите с това заболяване казват, че усещат ръцете, краката и т.н. като „нещо допълнително“, като шести пръст.
Известен е случай, когато мъж отрязва собствената си ръка, тъй като „му пречи“. Друга жена се лишава от зрението си, защото от детството си мечтаела да бъде сляпа.
Андрофобия
Андрофобията е силен страх от мъжете, обикновено неоснователен. В някои случаи това разстройство може да бъде причинено от травматични събития в миналото. В допълнение, андрофобията може да бъде симптом на социофобия, да се появи поради психологическа травма, например изнасилване.
Много хора смятат андрофобията за чисто „женска болест“, но тя се среща и при мъжете, макар и много по-рядко.
Самонараняване
Самонараняването е умишлено нанасяне на наранявания, без самоубийствени намерения. То може да бъде симптом на различни психични заболявания или да се прояви като самостоятелно отклонение.
Най-често хората, страдащи от това разстройство, правят порязвания на кожата, оставят изгаряния върху себе си, бият се или използват токсични вещества. Въпреки че самонараняването не е предпоставка за самоубийство, сред хората, които са подложени на него, с течение на времето 40-60% се самоубиват.
Синдром на Кандински – Клерамбо
Синдромът на Кандински-Клерамбо също се нарича синдром на психичния автоматизъм, тъй като един от признаците на това заболяване е усещане за автоматизъм в действията на пациента. Това разстройство може да включва заблуди и псевдо-халюцинации. Често на пациентите се струва, че всичките им чувства, мисли и действия са „създадени” предварително и неестествено.
Има няколко разновидности на психичния автоматизъм – идейни, сензорни и двигателни. Идейният е придружен от усещането, че мислите се „вкарват“ в главата на пациента, отчуждение на собствените му емоции (пациентът може да си мисли, че ги изпитва под влияние на други хора).
Сетивният автоматизъм се състои в появата на неприятни, неестествени усещания в тялото, които пациентът обикновено не може да опише. Двигателният автоматизъм се характеризира с усещането, че всички действия и движения на пациента са предварително обмислени от някой външен човек.
И това не са всички регистрирани психични разстройства, които крият риск за здравето на човека. Затова е много важно да се следи не само физическото здраве, но и състоянието на ума.
А ти как се грижиш за психиката си?
Прочетете тук първата част на статията
){kind=link}