Едно от най-ранните селища, открити до този момент в Европа се намира у нас, край село Оходен, в местността „Валога“. Неолитното селище е датирано от VI хилядолетие пр.н.е. Обектът е важен не само с ранната си датировка, а и с находките в него. Всяка находка е ценна сама по себе си, но най-изключителна сред тях е нефритен образ на раждащата Богиня-майка. Нефритът е полускъпоценен камък, но свещен за много култури, като лидерството в това отношение води Китай, където нефритени артефакти са датирани на 7000 години. Интересното е, че нефритените находки по българските земи са на възраст с 1000 години по-голяма от китайските.
Да се извае нефрит, през неолита е фантастично постижение. Детайлното издялване на амулетите, както и полирането им е уникално, ако се приеме, че са правени на ръка. Микродраскотините при ръчна изработка, би трябвало да са разположени в различни посоки, но изследването под микроскоп установява издраскване само в една посока. Това говори за използване на механично съоръжение, примерно абразивно колело. Според учените обаче тази техника е открита 3000 години по-късно. Какво може да означава това…? Че в нашите земи технологиите са били по-напреднали от другите места по света?
Още при първите разкопки са открити останки от жилища, въглени, мазилки, опушени камъни и пепел. Намерени са няколко дупки от колони с диаметри около 0,45 m, намиращи се в централната част, и имащи отпечатъци от цепени греди и плет. Това показва, че наземната част на постройката и покривът са били масивни.
В обекта са открити руини на древен храм, на жилищни постройки, некропол и два напълно запазени мъжки и женски, човешки скелета на по 8000 години. Първият открит скелет в обекта е бил на жена и към момента е изложен като експонат във врачанския Историческия музей. След това са открити още 3 останки на древни жители на селището. Последният скелет е на мъж, около който са поднесени дарове поставени до главата – глинен съд и дълъг кремъчен нож. Според керамичния съд, находката може да се причисли към 6-то хилядолетие преди н.е.
Свещеният комплекс бил разположен по средата на селището, а некрополът бил част от него. Храмът се счита за единственият по рода си в България. Някога подът е бил покрит с паваж. Камъните са с П-образна форма, ориентирана на изток. Открити са десетки глинени и каменни дискове, които за ранните земеделци символизирали слънчевия диск. Това кара археолозите да предполагат, че вероятно храмът е бил посветен на Слънцето. Вероятно тук праисторическите хора се ориентирали по светилото, кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата.
При продължилите проучвания е открит древен олтар, декориран с големи еленови рога. Подобен аналог има единствено в археологически обект край Тулуза, Франция. Еленът се е приемал за най-яркият символ на мъжкото начало и на плодородието.
Според направения радиовъглероден анализ на еленовите рога, това селище се явява единственото в България, където се срещат археологически находки, свързващи две исторически епохи – среднокаменната и новокаменната.
Анализът е направен в лабораторията в град Познан, Полша. Възрастта на трофея е 6 500 г. пр. Хр.
Преди няколко години са открити и артефакти от обсидиан, произхода на който е от находища в Унгария и Армения. Направените открития водят до заключения, че Балканският полуостров е бил в центъра на праисторическа цивилизация.
