През декември 1944 г. започнала военна операция на германския Вермахт в Арденския планински масив, по време на която англо-американските сили посрещнали удара на немците в Северна Белгия и Южна Белгия. Днес историците отбелязват, че в случай на успешна офанзива Адолф Хитлер се надявал да наложи сепаративен мир на Великобритания и САЩ при условия, благоприятни за Райха.
През декември 1944 г. немската армейска група „В“ под командването на фелдмаршал Валтер Модел започнала настъпление срещу позициите на англо-американските войски в труднодостъпна зона на границата между Белгия и Франция. Това настъпление положило началото на Арденската операция. Въпреки, че силите на нацистка Германия били значително изтощени за 6 години война, немците успели да пробият съюзническата отбрана и да се устремят към мостовете през река Маас. Целта била да бъде разсечен фронтът по линията Лиеж – Антверпен, а след това съюзническата група в Северна Белгия и Южна Холандия да бъде унищожена. Адолф Хитлер вярвал, че в случай на успешна офанзива ще успее да изхвърли англо-американските войски в Атлантическия океан и да създаде условия, благоприятни за сепаративен мир.
Нацисткото командване прехвърлило в Ардените най-модерна военна техника и максимум достъпни бойни съединения. Немците разчитали на повторение на „светкавичната война“ – блицкриг, в регионален вариант.
Офанзивата била предшествана от действия на немски парашутисти и диверсионни групи. Повечето парашутисти след приземяването били унищожени, но диверсантите действали успешно. Облечени в американски униформи и снабдени с американски автомобили, те извършвали саботажи, като предизвиквали паника и провокирали задръствания по пътищата.
Сутринта на 16 декември 1944 г. войски на Вермахта и СС, обединени в група „В“, преминали в настъпление. То се развило доста бързо. Само за няколко дни немските части пробили фронта и напреднали на 90 км в дълбочина на съюзническите позиции. Съюзниците започнали паническо отстъпление, което на места прераствало в откровено бягство.
Първата цел на германците била да превземат мостовете през река Маас, след което да се развие атака срещу Антверпен и Брюксел. В хода на придвижването си те възнамерявали да превземат складове с гориво и боеприпаси. 101-а въздушно-десантна дивизия на САЩ, която не предала град Бастон, се превърнала в сериозна пречка на пътя им. Германците обаче успели да превземат белгийския град Сен Вит, който имал важно стратегическо значение. Нацистите не достигнали до река Маас само на няколко километра. Настъплението им спряло на 25-26 декември 1944 г. За това имало много важен фактор, но той бил далеч от Ардените. Защото на 20 декември ситуацията за немците в района на Будапеща се усложнила. На 26 декември нацистката група в унгарската столица била напълно блокирана от Червената армия. Немците трябвало спешно да прехвърлят към Унгария резервите, които били предвидили за настъплението в Ардените.
В края на декември 1944 г. съюзническите сили контраатакували нацистите, които все още били достатъчно силни. На 1 януари немски самолети нанесли масирани удари по летищата на съюзниците. Близо 500 американски и британски самолета били унищожени или повредени. Същия ден германците започнали локално настъпление в Елзас.
„На 3 януари 1945 г. съюзниците на свой ред преминали в мащабна офанзива – но за да не се стигне до катастрофа, те се нуждаели от подкрепа. На 5 и 6 януари Уинстън Чърчил изпратил на Сталин отчаяни молби да започне настъпление на Източния фронт, за да отвлече германски сили.
Според плановете на съветското командване Червената армия трябвало да премине в настъпление едва през втората половина на януари. Офанзивата все още не била подготвена, а времето било лошо за действия на авиацията. Все пак Сталин отговорил положително на молбите на Чърчил, като го уведомил за това на 7 януари 1945 г.
В резултат на 12 януари Червената армия започнала Висло-Одерската, а на 13 януари – Източно-пруската стратегическа настъпателна операция. Нацистите нямали друг изход, освен да започнат прехвърляне на войски от Западния фронт на Източния. Така съветските войски спасили съюзниците.
На 23 януари съюзническите сили освободили Сен Вит. На следващия ден те затворили обръча около 300-хилядната хитлеристка група в Белгия. На 29 януари арденската дъга била ликвидирана и съюзниците получили възможност да започнат масово нахлуване в Германия.
Оценките на силите и загубите в битката при Ардените се колебаят. Силите на съюзниците в началото на януари 1945 г. възлизали на около 30 дивизии и 700 хиляди души, а на немците в този участък – 23 дивизии и 400 хиляди личен състав.
При операцията в Ардените англичаните и американците загубили от 90 хиляди до 110 хиляди души убити, ранени и пленени, а германците – от 60 хиляди до 125 хиляди.
