дек. 21, 2019
398 Views

Най-големият боен кораб на ХV век никога не влязъл в бой

Автор:

Всеки е чувал как шведският крал Густав II Адолф си въобразявал, че е корабен инженер и упорито се намесвал в процеса на строителство на флагмана „Ваза”. В резултат, още при първото вдигане на котвата корабът се преобърнал до стената на кея. Това е добре за днешните историци, които така имат възможност с подробности да изучават устройството на военните кораби от ХVІІ век; но, естествено, било доста лошо за тогавашните военно-морски сили на Швеция.

Но създаването на подобни проекти, които в края на краищата се оказвали безполезни, се случвало и преди – просто за тях се знае по-малко. Така, например, в началото на XV век английският крал Хенри V бил силно затруднен – той постоянно трябвало да измисля нещо срещу съседите си, тъй като Стогодишната война била в разгара си и на континента постоянно изниквали неприятности. И Хенри, за да ограничи дейността на противника си в морето, започнал изграждането на невиждан по силата си флот. Ставало дума за строежа на 4 четири кораба, безпрецедентно огромни за Европа по онова време.

Корабът „Грейс Дю“ („Божия благодат“). Снимка: gracedieumuseum.co.uk

Разбира се, китайците можело само да се смеят на техните размери, защото вече строели огромни джонки с дължина 120 метра и широчина 30 метра. Но французите, така или иначе, били впечатлени от английските кораби – това били модерните за онова време караки с дължина 60 метра, които внушавали сериозен респект.

Последният от реализираната серия и най-големият бил корабът „Грейс Дю“ („Божия благодат“). Той бил и най-скъп от серията. Неговото строителство започнало през 1416 г. – а през лятото на 1418 г. вече вдигнал котва. И въпреки, че няма ясни описания (дори броят на мачтите не е ясен – 2 или 3), е известно, че този кораб бил считан за чудо на технологията по онова време. От запазените документи е ясно, че имал водоизместимост 1400 тона. Много скептици от по-късни времена считали тази цифра за преувеличение или печатна грешка – давали му най-много 400 тона. За сравнение – „Санта Мария“ на Христофор Колумб, построена през 1460 г., имала водоизместимост 200 тона.

Обшивката на „Грейс Дю“ се състояла от три слоя дъбови дъски, разположени с припокриване (клинкерна обшивка). До есента на 1418 г. корабът бил готов. Той имал само 3 оръдия – всички с доста скромен калибър, които били разположени върху палубата. Но огромната надстройка на носа се издигала толкова високо, че гарантирала предимство при абордаж срещу всеки противник. По принцип, тогава силата на кораба се измервала не с броя оръдия, а с възможността да натовари повече стрелци с лъкове и арбалети – това бил главният начин за водене на морски битки.

Жълтият маркер за опасност е разположен на останките на Grace Dieu. Снимка: Уикипедия

Но изникнал неочакван проблем. По това време французите били прогонени от Ламанша и в морето просто нямало работа за такъв страховит кораб. Затова новият кораб бил изпратен в тогавашната военноморска база на кралството – на река Хамбъл, докъдето го откарали на буксир. Там сложили пазач да го охранява му. Повече от 20 години корабът не потрябвал и останал привързан за кея. А през 1439 г., в една лятна нощ по време на гръмотевична буря, изгорял. Смята се, че бил ударен от мълния. Още тогава имало хипотеза, че пазачът ограбил повереното му имущество, а след това изчакал подходящо време и изгорил „Грейс Дю“, за да прикрие престъплението си. Загадката остава неизяснена до ден-днешен.

В речната тиня се запазили останките на кораба. През 1933 г. все пак ги измерили – и математическите изчисления показали, че водоизместимостта му наистина била 1400 тона.

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title