В превод от китайски език „хунхуз“ означава „червена брада“. Смята се, че така се е наричал един от престъпните кланове в Китай, чиито членове се дегизирали като чужденци и използвали фалшиви бради, когато се приготвяли за грабеж. Групата става изключително влиятелна, а името й се превръща в нарицателно и с него наричали всеки разбойник от Североизточен Китай. До началото на ХХ век хунхузите са действали не само в Китай, но и в Далечния Изток на Руската империя.
Братя по разбойничество
Хунхузите не се подчиняват на нито един център, а се разделят на кланово-мафиотски групи. Най-известните и влиятелни банди били: „Вълци“, „Ядосани кучета“ и „Змийска глава“. Малки групи в търсене на плячка обикаляли по граничните територии, а многобройни отряди се опитвали да овладеят част от територията и да събират данък от местните селяни. Една от бандите създава собствена държава на китайско-корейската граница – „Хунхузска република Джапигу“.
Бандитските отряди достигали 500 бойци, но има информация и за по-големи групи, въоръжени от японците. Всички хунхузи се наричали взаимно братя, но те се подчинявали на строга йерархия. Бандата била ръководена от водач, чиято мощ била абсолютна и групите можели да се обединяват за извършване на големи нападения.
Оръжия и рекет
Хунхузите обръщат специално внимание на оръжията си и използват част от плячката, за да купят нови пушки, револвери, патрони и експлозиви. През 1880 г. голяма партида пушки им е доставена от германски търговец, живеещ във Владивосток, на име Кайзер. Разбойниците стават особено опасни след Руско-японската война. Далечният Изток бил залят от оръжия, повечето от които оставали при Хунхузите.
Бандитите печелели от кражби на добитък, грабежи, контрабанда, незаконен добив на злато, отвличания и рекет. Както китайските мигранти, така и руските предприемачи ставали жертва на хунхузите на руска територия.
Руски погром
От средата на деветнадесети век хунхузските групи започнали постепенно да завладяват Усурийския район в Русия. В същото време те получили подкрепа от династията Манчу Цин, която се страхувала от увеличаване на руското влияние в региона. Разбойниците били подкрепяни и от местни китайски селяни, които постоянно се сблъсквали с руски имигранти и администрация.
В края на декември 1867 г. хунхузите започват настъпление. Руските и казашки села в долината на река Сучан били атакувани. В акцията взимат участие няколко престъпни банди, броят на които се увеличава с присъединилите се бедни китайски селяни, които искали да печелят като богатите северняци. Хунхузите действали по предварително подготвен план и се движели по река Монгуи, където убивали руски и корейски имигранти.
Клането продължило четири месеца. Подполковник Яков Дяченко успял да преустанови избиването на беззащитни хора. Неговият усурийски батальон от амурската казашка армия успява да вземе инициативата и да разпръсне многобройните войски на хунхузите.
Казаците не са селяни
Добре известен пример за действието на хунхузите на руска територия е нападението им през 1889 г. във фермата на подчинения на империята германски заселник Фридолф Хък. Къщата на фермера се намирала на отсрещния бряг на Амурския залив. Китайските разбойници дошли през нощта, убили всички работници и седемгодишния син на Фридолф, а след това изнасилили и обесили жена му, рускиня по произход.
През пролетта на 1882 г. хунхузите изгарят фермата на немския колонизатор Купър в залива Пластун. Те убиват двамата сина на фермера, убиват всички работници и крадат имущество на стойност 23 хиляди рубли. Нахлуването на китайски бандити е спряно едва след идването на казашко население в региона. От 1863 г. в региона са построени 29 селища, които са били обитавани от Донски, Волжки и Кубански казаци, обединени в нова Усурийска армия.
Но ограбването на такива съседи било по-скъпо: селищата преминавали в настъпление и започнали да побеждават китайските разбойници. Казашкият отряд на Матвей Ножин, преследвайки отряд хунхузи, преминали руската граница и погрешно сразили отряд на китайската гранична охрана. Въпреки че императорската администрация не насърчава действията на казаците, те сами установяват относително добър ред в провинцията.
Руски и кавказки хунзуни
В началото на ХХ век китайските разбойници се появяват отново в Далечния изток на Руската империя. Това е заради Руско-японската война, по време на която хунхузите подкрепят Токио и организират саботажи в руския тил. Първият голям сблъсък се случва в град Бодуне, който бил нападнат от чета от 200 въоръжени бандита. Когато нападателите били завладени от плчкосването на къщи, в града пристигнал отряд казаци и войници от охраната на Китайско-източната железопътна линия.
По време на битката половината хунхузи са разстреляни, а 20 са арестувани. Оказва се, че сред затворниците има 7 кавказци и няколко руснаци. Те били дезертьори и бивши осъдени, които след бягството се присъединили към местните бандити. През май 1906 г. банда от 50 хунхузи и 20 черкези напада жп гара Пограничная.
През лятото на същата година голяма китайско-кавказка банда отвлича китайски търговец в Харбин. През есента на 1906 г. руски и местни крадци ограбват китайска банка. По време на Първата световна война хунхузите активно се въоръжават от Германия, но по време на революцията в Русия, те заминават за източните провинции на Китай.
Автор: Десислава Михалева
