През 1634 г. френската инквизиция изгаря свещеника Юрбен Грандие на кладата. Свещеникът бил обвинен в подписването на договор със самия сатана, който му обещал власт над богатите и жените. Не всичко, обаче, било толкова просто. Оказва се, че в случая били въвлечени приятели, обидени от свещеника, жена, чиято любов Грандие отхвърлил, и дори самият кардинал Ришельо.
Младият свещеник
Юрбен Грандие е роден в богатото семейство на френския кралски нотариус. Когато навършил 14 години, той бил изпратен да учи в престижно йезуитско училище, където получава блестящо образование.
През 1615 г. Юрбен приема духовен сан и става послушник на йезуитския орден, въпреки това красивият мъж не бил доволен от факта, че е сред суровите монаси. Затова решава да стане свещеник, което ще му позволи да живее извън стените на аскетичните манастири.
На 25-годишна възраст Грандие получава енория в град Луден, където става настоятел на църквата „Свети кръст“. Енориашите на свещеника били богати хора, но не особено ревностни по отношение на вярата. Това устройвало Юрбен Грандие перфектно. Използвайки природната си интелигентност и доброто образование, Юрбен се сприятелил с много от местните благородници. Сред приятелите му бил дори губернатора Жан Д’Арманяк, който доверил на свещеника управлението на градските дела в негово отсъствие.
Свещеникът се сдобива с врагове
Въпреки че новият настоятел приел всички свещенически клетви, той не бързал да ги следва. Това се отнасяло особено за табуто върху сексуалните отношения. Образованият и изтъкнат Грандие започнал да се радва на особен успех сред младите дами по време на своите служби, което разгневило мъжката половина от населението на града. Враждебността се увеличила и поради факта, че свещеникът бил чужденец в Луден, а доведел със себе си трима братя, които сложил на престижни постове.
Стига се дотам, че един озлобен съпруг нападнал Юрбен с меч. Не си извлякъл поука и продължил да печели врагове. На своите огнени проповеди наместникът обявил, че отсега нататък жителите на Луден трябва да се изповядват само пред него. Юрбен си спечелил за враг и епископа на съседния град Кусе, чието име било Арман-Жан дю Плеси. Този човек ще влезе по-късно в историята като херцог дьо Ришельо – един от символите на френската държавност.
Фатална любов
Поредната любовница на Юрбен Грандие била младото момиче Филипа Тренкан, дъщеря на най-добрия му приятел, Луи Тренкан, който бил прокурор на Луден. Новата енориашка се влюбила в наместника, а Юрбен по навик отвърнал на чувствата ѝ.
Яркият романс приключил, когато Филипа забременяла. След като научил тази новина, свещеникът затворил очи и посъветвал бившата си любовница да посрещне изпитанието с християнско смирение. Поради удара върху репутацията й, бащата на момичето не огласил греха на бившия си приятел, но това му нанесло смъртна обида.
В Луден се появил „клуб на мразещите“ Юрбен, чийто мозъчен център станал Луи Тренкан. Постепенно все повече и повече хора, обидени от слугата на Христос, се присъединяват към заговорниците. Междувременно Грандие се влюбвал. Той се влюбил във вдовицата благородничка Мадлен де Бру, за която се оженил, въпреки че поел обет за безбрачие. На церемонията той действал и като свещеник, и като младоженец.
На 15 ноември 1629 г. Юрбен Грандие попада в затвора заради църковни нарушения. Обиденият баща и бивш приятел, прокурора Луи Тренкан разследвал случая. Обвиненията валяли, включително съвокупляване с жени на пода на храма. На Грандие било забранено да извършва църковни служби и бил осъден да седи на вода и хляб в продължение на три месеца всеки петък. Враговете на свещеника не харесват това решение, но истинската разплата предстояла.
Женска обида
През 1626 г. в околностите на Луден започва да функционира манастир. В него живеели 17 монахини, повечето от които били млади момичета от обеднели благороднически семейства. Родителите нямали пари за зестра за женитбата на дъщерите си и те били изпратени извън стените на манастира. Момичетата носели монашески дрехи, но младостта и природата си казвали думата. Похотливият свещеник Грандие станал чест посетител на манастира, където винаги бил посрещан сърдечно.
Майка Йоанна, игуменката на манастира, също се влюбила в свещеника. Жената била болна от костна туберкулоза, която съсипала фигурата й, а 42-годишният сърцеразбивач ѝ отказал близостта си. Тогава, по странно съвпадение, в манастира започнала някаква дяволска работа. Неописуеми фигури се скитали из манастира, свещи започнали да угасват по време на службата, а в коридорите се чувал шепот и звън на вериги.
В Луден започват да пристигат специалисти по екзорсизъм, които потвърждават, че самият сатана се е заселил в манастира. Може би това били обикновени мошеници и появата на демоните била фалшифицирана, но тогава въпросът придобил трагичен обрат за Юрбен Грандие.
Слуга на Сатаната
Известният екзорсист, отец Баре, изгонил демон на име Асмодей от майката Йоанна. Успял да го победи само благодарение на клизма със светена вода. По време на церемонията демонът извикал през устните на монахинята, че човек на име Юрбен го е извикал от ада.
В дома на бившия свещеник направили обиск и там намерили памфлета „Луденският обущар“, който оскърбявал кардинал Ришельо. Юрбен Грандие дълго време не признавал вината си. Затова го оставили на тавана, чиито прозорци и комин били затрупани с камъни. А майка Йоанна продължила да разказва на инквизиторите за връзката на свещеника с демоните.
Договор с демоните
Счупили двата крака на подсъдимия, но той все още не се признавал за виновен. Тогава разследващите представили убийствени доказателства. На лист хартия уж Юрбен Грандие сключил споразумение със Сатаната. За клетва за вярност и оскверняване на църковните светилища, тъмните сили давали на свещеника:
„Любовта на жените, цветята на девиците, уважението на монарсите, почестите, похотта и властта.“
Самият Грандие бил подписал документа, Сатаната, демоните Луцифер, Астарот, Левиатан и Велзевулф също подписали.
След такива доказателства присъдата била постановена автоматично. На 18 август 1634 г. облекли свещеника с риза, напоена със сяра, завели го до стълба, завързали го и подпалили кладата. Докато Грандие горял като факла, жреците пръскали светена вода в огъня, за да прогонят демоните.
Историците спорят кой е написал писмото. Най-вероятно отмъстителният прокурор Луи Тренкан е направил това с приятели или кардинал Ришельо, който си припомнил старите обиди на свещеника.
Може би демоните, заселили се в игуменката Йоанна, са били обикновена истерия, причинена от отказа на Юрбен Грандие и продължителната болест. Или може би просто женско негодувание, което прекрачило границите.
Автор: Десислава Михалева
